В Лондон нямаше повече от хиляда жители и този брой непрекъснато намаляваше. Повечето от тях бяха хора от селата, дошли в името на промяната; лондончани бяха отишли в провинцията. Натоварената източна част на града беше тиха или най-много човек да зърне живот там, където, наполовина от алчност, наполовина от любопитство, магазините бяха по-скоро претърсени, отколкото разграбени: вързопи с богати индийски стоки, скъпи шалове, бижута и подправки бяха разопаковани, посипани по пода. На някои места собственикът до последно бе бдял над магазина си и бе умрял пред залостените порти. Огромните портали на църквите се люлееха, скърцащи на пантите си, и няколко души лежаха мъртви на тротоара. Нещастната беднячка, жалката жертва на просташка жестокост, се мотаела пред тоалетката на някаква благородна красавица и докато се обличала в одеждите на великолепието, умряла пред огледалото, което отразявало единствено за нея променения ѝ външен вид. Жени, чиито деликатни стъпала в своя разкош рядко били докосвали земята, побягнали от уплаха и ужас от домовете си, докато не се изгубили в бедняшките улици на столицата, където умрели на прага на немотията. Сърцето се поболяваше от многоликите нещастия, които му биваха представяни; и когато виждах примери на тази мрачна промяна, душата ме пробождаше от страх за това, което би могло да сполети любимата ми Идрис и моите рожби. Дали те, ако надживееха Ейдриън и мен, щяха да се окажат без закрилници в света? Все още единствено умът страдаше — можех ли завинаги да отложа мига, в който крехкото тяло и стопяващите се сили на детето на благополучието, кърмачето на титлата и богатството, което беше моята спътница, ще бъде нападнато от глад, трудности и болест? По-добре веднага да умре — по-добре да забия кама в гръдта ѝ, все още недокосната от страшни беди, а след това да пробода и моята собствена! Но не; във времена на страдания ние трябва да се борим срещу съдбите си и да се стремим да не бъдем покорени от тях. Нямаше да отстъпя, а до последен дъх щях решително да защитавам моите любими от скръб и болка; и ако бъда победен накрая, то няма да е безславно. Стоях в пролуката, съпротивлявайки се на врага — неосезаемия, невидим зложелател, който толкова дълго ни бе обсадил и все още не ни беше нападнал, — трябваше да се погрижа да не изникне внезапно на самия праг на храма на любовта, пред чийто олтар се жертвах всеки ден.
Гладът на Смъртта сега се беше изострил рязко заради намаляването на храната ѝ: или пък преди, когато оцелелите бяха много, мъртвите са били преброявани по-неохотно? Сега всеки живот беше скъпоценен камък, всеки човек — ценна дишаща фигура, много по-ценна и от най-изтънчените образи на изваяния камък; и ежедневният, даже почасов спад в числеността ни спохождаше сърцето с отвратително страдание. Това лято погаси надеждите ни, корабът на обществото беше разбит и разрушеният сал, който превозваше малцината оцелели из морето от беди, беше разцепен от бурята. Човекът съществуваше по двойки и тройки — човекът, индивидът, който можеше единствено да спи, да се събужда и да изпълнява плътските си предназначения; но човекът, който сам по себе си е слаб, ала в събрана численост е по-мощен и от вятър или океан — човекът, обуздаващ стихиите, повелителят на сътворената природа, връстникът на полубоговете, вече не съществуваше.
Сбогом на патриотичната сцена, на любовта към свободата и добре спечелената отплата за добродетелния стремеж! Сбогом на претъпкания сенат, гласен със съветите на мъдреците, чиито закони бяха по-пронизващи от острието на меча, кален в Дамаск! Сбогом на кралската помпозност и войнствената грандиозност; короните са в праха, а носещите ги — в гробовете си! Сбогом на желанието за власт и надеждата за победа; на възвисяващата се амбиция, на апетита за възхвала и жаждата за гласовете на събратята! Нации вече няма! Нито един сенат не заседава за мъртъвците; нито един потомък на почитана от времена династия не копнее да владее над обитателите на костницата; ръката на генерала е студена и преждевременният гроб на войника е разкопан в родните му ниви, непочетен, макар и млад. Пазарът е празен, кандидатът за народно покровителство не намира никого, когото може да представлява. Сбогом на залите на цветния разкош! Сбогом на среднощните веселби, на копнеещото подражание на красотата, скъпите одежди и показността на празника, на титлите и позлатения венец!
Сбогом на гигантските човешки сили — на знанията, които можеха да управляват дълбоко изтегления кораб през съпротивляващите се води на безбрежния океан — на науката, която насочваше копринения балон през безпътния въздух — на силата, която можеше да изгради преграда пред могъщите води и да задвижи колела, греди и огромни машини, които можеха да разделят скали от гранит или мрамор и да изравнят планините!