Вижте Англия! Тревата се извисява високо по поляните; но те са усойни и студени, негодни легла за нас. Пшеница нямаме и суровите плодове не могат да ни изхранват. Трябва да потърсим огън в недрата на земята или жестокият въздух ще ни изпълни с болести и болки. Единствено трудът на стотици хиляди хора би могъл да превърне това неблагоприятно кътче в подходящ дом за един човек. Тогава напред към юга, към слънцето! Където природата е мила, където Юпитер е изсипал съдържанието на рога на Амалтея89 и земята е градина.
Англия, доскоро родното място на постижения и школа на мъдреците, твоите чеда изчезнаха, славата ти избледня! Ти, Англия, беше триумфът на човечеството! Малко благосклонност ти беше оказана от твоя Създател, ти, северен остров, дрипаво платно по природа, украсено от човека с несвойствени багри; но оттенъците, които той ти придаде, са избледнели и никога повече не ще бъдат подновени. Тъй че трябва да те напуснем, чудо на света; трябва завинаги да се сбогуваме с твоите облаци, студ и оскъдица! Твоите мъжки сърца са неподвижни; твоята приказка за власт и свобода е в своя край! Лишен от хора, о, ти малък остров! Океанските вълни ще те удрят и гарванът ще размахва с криле над теб; твоята почва ще бъде родното място на плевели, небето ти ще е балдахин за безплодието. Ти не беше прочута с розата на Персия, нито с плода на Изтока; не и с буйните бури на Индия или захарните дъбрави на Америка, нито с твоите лози, нито с обилните ти реколти, нито с пролетния ти въздух, нито с лятното слънце — а с децата ти, с техния неуморен труд и възвишени стремежи. Тях вече ги няма и ти ще поемеш с тях по често утъпканата пътека, която води до забвението…
През есента на 2096 година духът на изселването се прокрадна сред малцината оцелели, събрали се в Лондон от различни райони на Англия. Този дух съществуваше като дъх, желание, далечна мисъл, докато не бе споделен с Ейдриън, който го попи с плам и незабавно се зае с планове за осъществяването му. Страхът от неотложна смърт изчезна с жегите на септември. Още една зима беше пред нас и ние можехме да изберем как да я прекараме в най-добрите за нас условия. Навярно в трезвената философия нищо не може да бъде по-подходящо от този план за изселване, който ще ни измъкне от непосредствената сцена на нашите беди и повеждайки ни през красиви и живописни страни, ще ни освободи за известно време от нашето отчаяние. Веднъж разпространи ли се идеята, всички бяха нетърпеливи да я осъществят.
Все още бяхме в Уиндзор; нашите възродени надежди лекуваха мъката, която бяхме претърпели в изминалите трагедии. Смъртта на много от нашите събратя ни отучи от наивната мисъл, че замъкът Уиндзор е неприкосновено от чумата място; но животът ни беше подновен за няколко месеци и дори Идрис вдигна глава, като лилия след буря, когато последният слънчев лъч обагря сребърната ѝ чашка. Точно по това време Ейдриън дойде при нас; нетърпеливият му поглед ни разкри, че е изпълнен с някакви планове. Той побърза да ме отведе настрана и бързо ми сподели своя замисъл за изселване от Англия.
Да напуснем Англия завинаги! Да обърнем гръб на замърсените ѝ полета и гори и поставяйки морето между нас, да я изоставим, както моряк напуска скалата, на която се е разбил, щом спасителният кораб доплава до него. Такъв беше неговият план.
Да напуснем страната на нашите бащи, свещена за нас заради техните гробове тук! Ние не можехме да се чувстваме дори като някогашните доброволни изгнаници, които поради удоволствие или удобство са изоставяли родната почва; макар и хиляди мили да са ги разделяли, Англия все още е била част от тях, както и те от нея. Те научавали протичащите събития; знаели са, че ако се върнат и подновят местата си в обществото, входът все още е отворен и изисква само волята да се обградят отново с връзките и навиците от юношеските години. Но за нас, оцелелите останки, не беше така. Ние не оставяхме никой, който да ни представлява, никой, който да засели отново опустялата земя, и името на Англия щеше да умре, когато ние я изоставим