В района на Уиндзор живееше едно семейство от много скромно потекло, но което беше обект на нашия интерес заради едно от лицата, от които то бе съставено. Семейството Клейтън беше виждало по-добри дни, но след поредица от обрати бащата умрял в несъстоятелност, а съкрушената майка, един заклет инвалид, се оттеглила с петте си деца в малка къща между Итън и Солт Хил. Най-голямото от тези деца, което беше на тринадесет години, сякаш под влиянието на несгодите бе придобило едновременно проницателност и принципност, принадлежащи на по-зряла възраст. Здравето на майка ѝ се влошавало все повече и повече, но Люси се грижела за нея и била нежен родител за своите по-малки братя и сестри, а междувременно се доказала тъй добродушна, общителна и доброжелателна, че била обичана и почитана в нейния малък окръг.
Освен това Люси беше изключително красива, така че, когато навършила шестнадесет, независимо от немотията ѝ, не било изненадващо, че тя има обожатели. Един от тях бил синът на помощника на селския свещеник; той бил щедър, сърдечен младеж с пламенна любов към знанието и без никакви подли качества. Макар че Люси бе неука, разговорите и маниерите на майка ѝ я бяха дарили с изтънчен вкус, по-висш от настоящото ѝ положение. Тя обичала младежа дори без да го съзнава, освен че във всяка трудност спонтанно се обръщала към него за помощ и се събуждала с по-леко сърце всяка неделя, знаейки, че ще бъде посрещната и съпроводена от него по време на вечерната разходка със сестрите ѝ.
Тя имала и друг обожател, един от главните келнери в странноприемницата в Солт Хил. Той също не бил без претенции за градско превъзходство, на каквито се научил от господата и келнерките, които в кухнята на заможните го бяха въвели в превзетия език на надменния живот. Това правело арогантния му нрав десет пъти по-натрапчив. Люси не го отхвърлила — тя не беше способна на това чувство; но съжалявала, когато го виждала да се приближава, и тихо се съпротивлявала на всичките му опити да установи близост. Младежът скоро открил, че неговият съперник е предпочитан пред него, и това променило чувството, което първоначално било случайно възхищение, в страст, чиито основни извори били завистта и подлото желание да лиши своя съперник от предимството над него, на което се радвал.
Тъжната история на горката Люси беше много често срещана. Бащата на любимия ѝ починал и той обеднял. Приел предложението на един господин да го съпроводи до Индия, чувствайки се уверен, че скоро ще се сдобие с независимост и ще се върне, за да поиска ръката на любимата си. Той бил замесен във войната, водена там, бил пленен и минали години преди вест за неговото съществуване да бъде получена в родната му земя. Междувременно пагубна немотия се стоварила върху Люси. Малката ѝ къщичка, която се подавала от своята пергола, покрита с дърво и жасмин, изгоряла до основи и цялото им скромно имущество било изгубено в унищожението. Къде да ги заведе? С какъв труд можела Люси да им осигури друг дом? Майка ѝ, почти прикована на легло, не можела да преживее никоя крайност на глад и бедност. По това време другият обожател на Люси пристъпил напред и подновил предложението си за брак. Бил спестил пари и щял да отвори малка странноприемница в Дачет. Нямало нищо примамливо за Люси в това предложение с изключение на дома, подсигурен на майка ѝ; и тя се почувствала още по-сигурна в това, понеже била поразена от видната щедрост, която била поводът за настоящото предложение. Тя го приела, като по този начин жертвала себе си за удобството и благополучието на своя родител.