Няколко години след нейния брак ние се запознахме с нея. Една настъпила буря ни накара да се приютим в странноприемницата, където станахме свидетели на жестокото и свадливо поведение на съпруга ѝ и нейната търпелива издръжливост. Съдбата на Люси не беше щастлива. Първият ѝ любим се бе завърнал с надеждата да я направи своя и я срещнал случайно за пръв път като господарка на тази провинциална странноприемница и съпруга на друг. Той се оттеглил отчаяно към чужди места; нищо не вървяло добре за него; най-накрая постъпил във войската и се завърнал ранен и болен, ала на Люси ѝ било забранено да се грижи за него. Жестокият нрав на съпруга ѝ бил утежнен от неговото отстъпване пред многобройните изкушения, представяни му в неговата длъжност, и последвалата бъркотия на делата му. За щастие, тя нямаше деца; но сърцето ѝ беше свързано с братята и сестрите ѝ, които скоро били пропъдени от дома заради алчността и злия нрав на съпруга ѝ; те се бяха разпръснали из страната, изкарвайки прехраната си с труд и грижа. Той дори проявил склонност да се отърве от майка ѝ, но Люси била непреклонна — тя се беше пожертвала за нея, тя живееше за нея и не би се разделила с нея — ако майката си тръгне, тя ще си тръгне с нея, ще проси хляб за нея, ще умре с нея, но никога не ще я изостави. Присъствието на Люси било твърде необходимо за опазване на реда в къщата и за предотвратяване на разрухата на цялото заведение, затова той не ѝ позволил да го напусне. Отстъпил по въпроса; но при всички пристъпи на гняв или в пиянските си изблици, той се връщал към старата тема и пробождал сърцето на клетата Люси с оскърбителни ругатни по адрес на нейния родител.
Ала страстта, ако е изцяло чиста, здрава и взаимна, носи със себе си собствено утешение. Люси била истински и в дълбините на сърцето си отдадена на майка си; единствената цел, която тя си поставяла в живота, била успокоението и опазването на нейния родител. Въпреки че тя скърбеше заради последиците, Люси не се разкайваше за брака си дори когато нейният любим се бе завърнал, за да я дари с богатства. Три години бяха изминали и как майка ѝ щеше да оцелее без пукната пара през това време? Тази чудесна жена заслужаваше предаността на детето си. Съвършено доверие и приятелство съществуваше между тях; освен това тя далеч не беше неука и Люси, чийто ум до известна степен бе поощряван от бившия ѝ любим, сега откриваше в майка си единствения човек, който можеше да я разбере и оцени. По този начин, макар и страдайки, тя далеч не бе самотна и когато в хубавите летни дни водеше майка си из цветните и сенчести пътеки близо до дома им, лъч на чиста радост просветляваше лицето ѝ; тя виждаше, че родителят ѝ е щастлив и знаеше, че това щастие е нейно творение.
Междувременно делата на съпруга ѝ ставали все по-заплетени; разрухата била наблизо и Люси била на път да загуби плода на всички свои усилия, когато чумата дошла, за да промени облика на света. Съпругът ѝ пожънал полза от всеобщото нещастие; но с разрастването на бедствието духът на беззаконието го обзел, той изоставил дома си, за да се наслаждава на разкоша, обещан му в Лондон, и намерил там своя гроб. Нейният бивш любим бил една от първите жертви на болестта. Но Люси продължавала да живее за и чрез майка си. Смелостта ѝ се разколебавала единствено когато се бояла от опасност за родителя си или се страхувала, че смъртта може да ѝ попречи да изпълнява онези задължения, на които тя бе неизменно посветена.
Когато бяхме напуснали Уиндзор за Лондон, като ранна стъпка към нашето окончателно изселване ние посетихме Люси и договорихме с нея плана за нейното собствено заминаване и това на майка ѝ. Люси съжаляваше за нуждата, която я принуждаваше да напусне родните си пътеки и село и да изтръгне един болен родител от удобствата на дома в замяна на бездомните остатъци от обезлюдената земя, но тя беше твърде добре възпитана от премеждия и с твърде благ нрав, за да дава воля на скръб по онова, което беше неизбежно.