Отдадох се на този размисъл за момент и след това отново се обърнах към опечалената, която стоеше облегната на леглото с онова изражение на примирено отчаяние, пълно нещастие и търпеливо страдание по него, което е далеч по-докосващо от което и да е безумно бълнуване или бурна жестикулация на необуздана тъга. Исках да я изтегля от това място; но тя се противопостави на желанието ми. Онзи вид хора, чието въображение и чувствителност никога не са били изваждани от тесния кръг на полезрението им, ако притежават тези качества до някаква степен, са податливи да изливат тяхното влияние в самата действителност, която се явява, за да ги унищожи, и се придържат към тях с двойна упоритост от невъзможност да възприемат нещо отвъд. Поради това Люси, в опустяла Англия, в един мъртъв свят, пожела да изпълни обичайните церемонии за мъртвите, каквито бяха традиционни за провинциалния английски народ, когато смъртта беше рядък посетител и ни даваше време да приемем нейното ужасно заграбване с пищност и церемониалност — вървейки в шествие, за да предадем ключовете към гробницата в победоносната ѝ ръка. Макар и сама, тя вече бе изпълнила някои от тези ритуали и произведението, по което я заварих да работи, беше саванът на майка ѝ. Сърцето ми се поболя от тези подробности на нещастието, които една жена можеше да понесе, но които са по-болезнени за мъжкия дух от най-смъртоносната борба или пристъпите на неизразимо, но преходно страдание.
Това не трябва да се случва, казах ѝ; и сетне, като допълнителна подбуда, ѝ съобщих скорошната си загуба и ѝ споделих, че тя трябва да дойде с мен, за да поеме отговорността за децата сираци, които смъртта на Идрис беше лишила от майчини грижи. Люси никога не се съпротивляваше на призива на дълга, затова тя се поддаде и затваряйки внимателно вратите и прозорците, ме придружи обратно до Уиндзор. Докато вървяхме, тя ми сподели причината за смъртта на майка ѝ. Или по някаква злополука тя беше видяла писмото на Люси до Идрис, или беше чула разговора ѝ за него със сънародника, който го бе отнесъл; каквото и да се бе случило, майка ѝ се сдобила със сведения за ужасяващата ситуация, в която тя и дъщеря ѝ се намирали, нейното остаряло тяло не могло да понесе тревогата и ужаса, насадени ѝ от това откритие — тя прикрила знанието си от Люси, но разсъждавала върху него в безсънни нощи, докато треска и бълнуване, внезапните предшественици на смъртта, разкрили тайната. Животът ѝ, който отдавна се бе колебаел към изчезване, сега внезапно отстъпил пред обединеното въздействие на нещастието и болестта и същата сутрин тя умряла.
След бурните емоции през деня аз се зарадвах да науча при пристигането си в странноприемницата, че спътниците ми се бяха оттеглили да си починат. Предадох Люси в грижите на прислужницата на графинята и след това потърсих покой от многообразните ми трудности и нетърпеливи разкаяния. За кратко събитията от деня се носеха в катастрофално шествие в съзнанието ми, докато сънят не ги окъпа в забрава; когато се зазори и се събудих, ми се стори че сънят ми беше продължил години.
Моите спътници не бяха споделели моето забвение. Подутите очи на Клара разкриваха, че тя бе прекарала нощта в ридания. Графинята изглеждаше измъчена и изнурена. Нейният непоколебим дух не бе намерил покой в сълзите и тя страдаше още повече от болезнените погледи към миналото и мъчителното разкаяние, които сега я обземаха. Потеглихме от Уиндзор веднага след като погребалните ритуали за майката на Люси бяха изпълнени и подтикнати от нетърпеливо желание да сменим пейзажа, продължихме напред и благополучно към Дувър, след като нашата свита беше отишла преди това, за да осигури коне, намирайки ги или в топлите конюшни, които те инстинктивно търсеха в студеното време, или стоящи и треперещи насред мрачните поля, готови да отстъпят свободата си в замяна на предложена царевица.