Нашето наближаване към Дувър беше обявено от гръмкия рев на зимното море. Той бе отнасян на мили навътре в сушата от натоварения със звук взрив и от неговата непривична шумотевица, придаваща чувство на несигурност и опасност на нашето стабилно обиталище. Отначало едва си позволявахме да мислим, че някакво необичайно изригване на природата предизвикваше тази страховита война между въздуха и водата, а по-скоро си въобразявахме, че просто слушаме онова, което бяхме чували хиляди пъти преди, когато бяхме наблюдавали ятата от меки вълни, подтиквани от ветровете да дойдат да оплакват и да умират на безплодните пясъци и заострени скали. Но с напредването по-нататък открихме, че Дувър бе залят — много от къщите бяха съборени от вълните, които изпълваха улиците и с отвратително ромолене понякога отстъпваха, оставяйки тротоарите на града голи, докато отново, забързани напред от притока на океана, се връщаха с гръмотевичен звук на своето завладяно място.
Не по-малко обезпокоена от бурния воден свят беше и групата човешки същества, която наблюдаваше уплашено неговата опустошителност от скалата. На сутринта, когато пристигнали преселниците под ръководството на Ейдриън, морето било спокойно и гладко като огледало, леките вълнички пречупвали слънчевите лъчи, които проливали сиянието си през бистросиния мразовит въздух. Този спокоен облик на природата бил приветстван като добър предвестник за пътешествието и водачът веднага се отправил към пристанището, за да огледа два парахода, закотвени там. По средата на следващата нощ, когато всички почивали, първо ги стреснала страховита буря от вятър, тракащ дъжд и градушка, а след това и гласът на някой на улицата, крещящ, че заспалите трябва да се събудят, иначе ще се удавят; и когато се втурнали полуоблечени навън, за да открият значението на тази тревога, те открили, че приливът, издигайки се над всяка граница, връхлитал върху града. Те се изкачили на скалата, но мракът допускал само белия гребен на вълните да бъде видим, докато ревящият вятър смесвал своя вой в злокобно съгласие с дивите вълни. Ужасният нощен час, пълната неопитност на мнозина, които никога преди не били виждали морето, воплите на жените и виковете на децата допринесли за ужаса на суматохата.
През целия следващ ден същата обстановка продължила. Когато приливът се отдръпвал, градът бил сух, но после той се издигал дори по-високо, отколкото в предходната нощ. Огромните кораби, оставени да гният по пътищата, се завъртели на котвите си и задвижвани и притиснати срещу скалата, плавателните съдове в пристанището били изхвърлени на сушата като водорасли и там — разбити на парчета от вълните. Талазите се блъскали о скалата, която поддала и ужасената тълпата видяла огромни отломки от близката земя да падат с трясък и рев в морето. Тази гледка въздействала по различен начин на различните хора. Повечето смятали, че това е божие наказание заради нашето отшелничество от родната ни земя. Много от тях били още по-нетърпеливи да напуснат този земен кът, превърнал се сега в затвор, който, изглежда, не беше способен да устои на посегателствата на гигантските вълни на океана.
Когато пристигнахме в Дувър след изтощителен ден на пътуване, всички се нуждаехме от почивка и сън; но сцената, разиграваща се около нас, скоро пропъди тези намерения. Бяхме привлечени, заедно с по-голямата част от нашите спътници, до ръба на скалата, където да слушаме и да правим хиляди предположения. Мъгла стесняваше хоризонта ни до около четвърт миля, а мъгливият воал, студен и плътен, забулваше небе и море в еднаква неизвестност. Това, което допринесе за нашето безпокойство, беше обстоятелството, че две трети от първоначалната ни численост вече ни очакваше в Париж, и вкопчвайки се, както сега правехме безкрайно болезнено, за всяко допълнение към нашите тъжни остатъци, тази раздяла, с безкрайния непроходим океан помежду ни, ни порази с ужас. Накрая, след като се бавихме в продължение на няколко часа върху скалата, се оттеглихме в замъка на Дувър, чийто покрив подслоняваше всички, които дишат английския въздух, и потърсихме съня, необходим за възстановяване на силата и смелостта на нашите износени тела и вяли души.