Неоспорвани, англичаните завладели Париж. Неговите високи къщи и тесни улички били мъртви. Няколко бледи фигури били открити в обичайните кътчета в Тюйлери; те се чудели защо обитателите на острова са доближили злополучния им град — защото в изобилието от нещастие страдащите винаги си представят, че техният дял от бедствието е най-горчивият, също както, когато понасяме силна болка, ние бихме разменили конкретното изтезание, под което се гърчим, за всяко друго, което би споходило различна част от тялото. Те изслушали разказа на преселниците относно подбудите им да напуснат родната си земя и накрая вдигнали рамене почти презрително.
— Върнете се — казали те, — върнете се на вашия остров, чийто морски полъх и преграда от континента дават някакво обещание за здраве; ако чумата сред вас е избила стотици, при нас изби хиляди. Не сте ли дори сега по-многобройни от нас? Преди година щяхте да заварите само болните, които погребват мъртвите; сега сме по-щастливи, защото болката от борбата отмина и малцината, които ще намерите тук, търпеливо очакват последния удар. Но вие, които не сте готови да умрете, не вдишвайте по-дълго въздуха на Франция или скоро ще бъдете само част от нейната почва.
По този начин, със заплахата на меча, те прогонили онези, които бяха избягали от огъня. Но опасността, оставена зад гърбовете им, била сметната за неизбежна от моите сънародници, а тази пред тях за съмнителна и далечна, и скоро други чувства се породили, за да заличат страха или да го заменят със страсти, които не би трябвало да имат място в братството на нещастните оцелели в един чезнещ свят.
По-многобройната отшелническа група, която бе пристигнала първа в Париж, си приписала превъзходство на ранг и власт; а втората отстояла своята независимост. Трета група била сформирана от един сектант, самоиздигнал се пророк, който, докато прехвърлял цялата власт и господство на Бог, целял да получи истинското управление над другарите си в собствените си ръце. Тази трета партия се състоеше от най-малко хора, но техните намерения бяха повече от едно, покорството им към водача им беше по-цялостно, тяхната твърдост и смелост — по-непреклонни и дейни.
През целия период на чумата религиозните водачи бяха притежавали голяма сила: сила за добро, ако бе правилно насочена, или за неизброими вреди, ако фанатизмът или нетърпимостта ръководеха усилията им. В настоящия случай чувство, по-лошо и от двете, подтикваше техния водач. Той беше самозванец в най-твърдия смисъл на думата. Мъж, който, задоволявайки порочните си склонности, отрано в живота си бе загубил всякакво чувство за справедливост или самосъзнание, и който, когато амбицията беше пробудена у него, се предаваше на влиянието ѝ, без да изпитва каквито и да е угризения на съвестта. Баща му е бил проповедник методист, възторжен човек с прости намерения, чиито пагубни учения за „избраните“ и специална благодат допринесли за унищожаването на всяка капка съвест у сина му. Докато чумата се разрастваше, той беше кроил различни планове, чрез които да се сдобие с последователи и власт. Ейдриън беше открил и осуетил тези опити, но сега Ейдриън го нямаше, вълкът прие овчето облекло и стадото допусна измамата: той беше създал партия в няколкото седмици, през които беше в Париж, която ревностно разпространяваше вероизповеданието на неговата божествена мисия и вярваше, че безопасността и спасението ще бъдат предоставени само на онези, които се доверяват на него.