Една партия обаче остана откъсната от останалите, не вземаше участие в радостта, проявена при пристигането на Ейдриън и не попиваше духа на мира, който падаше като роса върху омекналите сърца на техните сънародници. Начело на тази тълпа стоеше масивен, мрачен мъж, чиито зли очи изследваха със злорада наслада суровите лица на неговите последователи. До този момент те бяха бездейни, но сега, възприемайки, че са били забравени във всеобщото ликуване, се приближиха със заплашителни жестове; нашите приятели се бяха нападнали в безпричинна разправия, те искаха да чуят, че каузата им е една, за да я превърнат в такава: взаимният им гняв се бе разпалил от слама в сравнение с бавно изгарящата омраза, която и двете страни изпитваха към тези отцепници, които изземваха част от бъдещия свят, за да се укрепят и затворят в замъци и да ръководят със страшни изблици и ужасяващи лъжи простите деца на земята. Първото настъпление на малката армия на Избраните събуди яростта на останалите; те сграбчиха оръжията си и зачакаха сигнала на водача си, за да започнат атаката, когато ясните звуци на гласа на Ейдриън се чуха, заповядвайки им да отстъпят; с объркан шепот и припряно оттегляне, също както вълната шумно се отдръпва от пясъците, които последно е покривала, приятелите ни се подчиниха. Ейдриън яздеше сам в пространството между противоположните редици; той се приближи до враждебния водач с молба да последва примера му, но другият не се подчини на погледа му и пристъпи напред, последван от целия си отряд. Сред тях имаше много жени, които изглеждаха по-нетърпеливи и решителни от мъжките си спътници. Те се скупчиха около своя водач, като че за да го защитят, докато на висок глас го обсипваха с всевъзможни епитети на поклонение. Ейдриън ги срещна по средата; те спряха.
— Какво търсите? — попита той. — Да не би да искате нещо от нас, което отказваме да ви дадем, и сте принудени да се сдобиете с него с помощта на оръжия и война?
На въпросите му се отговори с общ вик, в който се долавяха само думите „избор“, „грях“ и „дясната ръка на Бог“. Ейдриън погледна умишлено към водача им, казвайки:
— Не можеш ли да укротиш последователите си? Моите, както виждаш, ми се подчиняват.
Човекът отвърна намръщено; и след това, навярно уплашен, че неговите хора ще станат слушатели на дебата, който той очакваше да последва, им заповяда да се отдръпнат и сам се приближи.
— Питам отново — каза Ейдриън, — какво изисквате от нас?
— Покаяние — отвърна мъжът, чието злокобно чело събираше облаци, докато той говореше. — Покорство на волята на Всевишния, изявено пред неговите Избрани. Не умираме ли всички заради твоите грехове, о, поколение на неверието, и нямаме ли право да изискваме от теб покаяние и подчинение?
— И ако откажем, какво ще последва? — попита меко противникът му.
— Пазете се — извика мъжът, — Бог ви чува и ще порази каменните ви сърца в гнева си; отровните му стрели летят, кучетата на смъртта му се отприщени! Ние няма да загинем без отмъщение — и мощен ще бъде нашият отмъстител, когато се спусне във видимо величие и разпръсне разрухата сред вас.
— Добри ми друже — каза Ейдриън със спокойно презрение, — иска ми се да вярвам, че си просто невеж, и мисля, че не би било трудно да ти докажа, че говориш за неща, които не разбираш. Понастоящем обаче за мен е достатъчно да знам, че не търсите нищо от нас; и Бог ни е свидетел, ние също не търсим нищо от вас. Бих съжалявал, ако отровя със спорове малкото броени дни, които са останали на всеки от нас; когато сме там — посочи той надолу, — няма да можем да се борим, а тук не е нужно. Приберете се или останете; молете се на вашия Бог по вашия начин; приятелите ви могат да сторят същото. Моите молитви се състоят от мир и добра воля, примирение и надежда. На добър час!
Ейдриън се поклони леко на другия гневен участник в спора, който беше на път да отговори, и обръщайки коня си надолу по улица „Сен Оноре“, повика приятелите си да го последват. Той яздеше бавно, за да предостави време на всички да се присъединят към него, и сетне издаде заповедите си, че онези, които му се подчиняват, трябва да се срещнат във Версай.
Междувременно Ейдриън остана зад стените на Париж, докато не осигури безопасно отстъпление за всички. След около две седмици останалата част от преселниците пристигна от Англия и всички се отправиха към Версай; покои за семейството на протектора бяха подготвени в Гран Триано и там, след вълнението от събитията, ние си отдъхнахме насред разкоша на покойните Бурбони.