Странно, но неоспоримо обстоятелство е, че филантропът, пламенен в желанието си да върши добро, търпелив, разумен и нежен, който презира използването на други доводи освен истината, има по-малко влияние върху съзнанията на хората, отколкото онзи, грабещият и егоистичният, който е готов да използва всякакви средства, да събуди всяка страст, да разпространява лъжи в името на успеха на каузата му. Ако от незапомнени времена това винаги се е случвало, то разликата беше безкрайно по-голяма сега, когато единият можеше да въведе мъчителни страхове и превъзходни надежди в действие, докато другият не таеше големи надежди, че може да повлияе на въображението, за да отслаби страховете, които самият той пръв бе изпитал. Проповедникът беше убедил своите последователи, че бягството им от чумата, спасението на децата им и произходът на новата човешка раса от тяхното семе зависят от вярата и подчинението им към него. Те жадно попиха това убеждение и прекалената им лековерност дори ги караше да искат да обърнат и други към същата вяра.
Как да примами хората далеч от този измамен съюз беше честа тема на размислите и разговорите на Ейдриън. Той кроеше много планове за целта, но собствената му чета изискваше цялото му внимание, за да осигури нейната преданост и безопасност, освен това проповедникът беше също толкова предпазлив и разсъдлив, колкото беше и жесток. Неговите жертви живееха по най-строгите правила и закони — или ги държаха затворени в Тюйлери, или ги пускаха навън в такива бройки и с такива водачи, които изключваха възможност за противоречия. Сред тях обаче имаше една, която аз бях решен, че ще спася — една наша позната от по-щастливи дни. Идрис я беше обичала; и нейният отличен нрав правеше особено печално обстоятелството, че тя биваше жертвана от този безмилостен канибал на душите.
Този човек имаше между двеста и триста души, поведени от неговите знамена. Повече от половината от тях бяха жени, имаше около петдесет деца на различна възраст и не повече от осемдесет мъже. Те бяха предимно от онези, които, докато още съществуваха такива разграничения, се причисляваха към нисшите класи на обществото. Изключенията се състояха от няколко жени с висше потекло, които, обзети от паника и опитомени от скръб, се бяха присъединили към него. Между тях беше една млада, прекрасна и възторжена девойка, чиято доброта я превръщаше в по-лесна жертва. Споменах я преди: Жулиета, най-малката дъщеря и сега единствена реликва от херцогския род на… Има някои създания, върху които съдбата сякаш избира да излее в неизмерима порция чашата на гнева си. Такава беше злополучната Жулиета. Беше изгубила угаждащите ѝ родители, нейните братя и сестри, спътници на младостта ѝ; с един жесток замах те ѝ бяха отнети. И все пак тя отново се беше осмелила да се нарече щастлива; обединени с нейния любим, с онзи, който притежавал и изпълвал цялото ѝ сърце, тя се поддала на опияняващите сили на любовта и виждала и чувствала само неговия живот и присъствие. Но в момента, в който с дълбока наслада приветствала знаците на майчинството, единствената опора на живота ѝ се предала — нейният съпруг умрял от чумата. Известно време тя била приспивана от лудост; раждането на детето ѝ я върнало обратно към жестоката действителност, но в същото време ѝ дало обект, заради когото да опази живота и разума си. Всички нейни приятели и роднини били умрели и тя била оставена на самотата и немотията; дълбока меланхолия и гневно нетърпение изкривили разсъдъка ѝ, така че тя не могла да събере сили да разкрие страданието си пред нас. Когато чула за плана за всеобщо преселване, тя решила да остане с детето си да живеят сами в широка Англия или да умрат, ако съдбата повелява, до гроба на нейния любим. Беше се скрила в един от многобройните празни домове в Лондон; именно Жулиета бе спасила моята Идрис на фаталния двадесети ноември, макар че моята непосредствена опасност и последвалото заболяване на Идрис ни накараха да забравим нашата злочеста приятелка. Това обстоятелство обаче я беше довело отново в контакт с нейните събратя; леко заболяване на нейната рожба ѝ доказало, че тя все още е обвързана здраво с човечеството; опазването на живота на това малко създание станало целта на нейното съществуване и тя се присъединила към първата група от преселници, заминали за Париж.