Жулиета се превърна в лесна плячка за методиста; нейната чувствителност и остри страхове я направиха достъпна за всяка подбуда; любовта към детето ѝ я накара нетърпеливо да се вкопчва във всяка сламка, подадена ѝ, за да го спаси. Нейното съзнание, веднъж разклатено и вече настройвано от най-грубите ръце, я направи доверчива: красива като митична богиня, с глас, ненадминат по сладост, горяща с новозапалено въодушевление, тя стана непреклонен привърженик и мощен помощник на водача на Избраните. Бях я забелязал в тълпата в деня, в който се срещнахме на площад Вандом; и като си спомних внезапно как тя бе спасила, сякаш в провидение, моята изгубена Идрис в нощта на двадесети ноември, се укорих за пренебрежението и неблагодарността си и бях подтикнат да пробвам всичко по силите си, за да я върна към по-добрата ѝ същност и да я спася от лапите на лицемерния унищожител.
В този момент от историята ми няма да описвам хитростите, които използвах, за да навляза в убежището на Тюйлери, и няма да започвам досаден разказ за моите стратегии, разочарования и упоритост. Най-накрая успях да прекрача онези стени и обиколих залите и коридорите в нетърпелива надежда да намеря избрания от мен последовател, чиято вяра щях да променя. Измислих план вечерта да се слея незабелязано с богомолците, които се събираха в параклиса, за да слушат лукавите и красноречиви тиради на техния пророк. Видях Жулиета близо до него. Тъмните ѝ очи, страховито белязани от неспокойния поглед на лудостта, бяха насочени към него; в обятията си тя държеше детето си, още ненавършило една година, и единствено грижата по него можеше да отвлече вниманието ѝ от думите, които тя ревностно поглъщаше. След като проповедта приключи, хората се разпръснаха; всички напуснаха параклиса, освен тази, която търсех; пеленачето ѝ беше заспало, затова тя го постави върху една възглавница и седна на пода до него, наблюдавайки спокойната му дрямка.
Представих ѝ се; за момент естественото чувство пробуди радост, която отново изчезна, когато с пламенни и привързани призиви я помолих да ме придружи в бягството от тази бърлога на суеверията и нещастието. След миг тя се завърна към фанатичните си бълнувания и ако нежната ѝ природа позволяваше, щеше да ме обсипе с ругатни. Тя ме призова, заповяда ми да я оставя.
— Внимавай, ах, внимавай — извика Жулиета, — избягай, докато все още бягството ти е осъществимо. Сега си в безопасност; но странни звуци и вдъхновения ме сполетяват понякога и ако Вечният ми разкрие с ужасен шепот неговата воля, че за да спася детето си, ти трябва да бъдеш пожертван, аз ще призова спътниците на този, когото наричаш тиранин; ще те разкъсат крайник по крайник, а пък аз дори с една сълза няма да осветя смъртта на онзи, когото Идрис обичаше.
Тя говореше припряно, с безжизнен глас и обезумял поглед; нейното дете се събуди и изплашено започна да плаче; всяко ридание достигна до сърцето на злополучната майка и тя смеси любящите епитети, с които се обръщаше към нейната рожба, с гневни заповеди да я оставя. Ако имаше как, щях да рискувам всичко, щях да я изтръгна насила от бърлогата на убиеца и да я поверя на лечебния балсам на разума и обичта. Но аз нямах избор, нямах сила дори за по-продължителна борба; дочуха се стъпки по коридора и гласът на проповедника се приближи. Жулиета, притискайки детето си в плътна прегръдка, избяга през друг проход. Дори тогава щях да я последвам, но врагът ми и спътниците му влязоха; бях обграден и взет за заложник.
Спомних си за заплахата на нещастната Жулиета и очаквах пълната отмъстителна буря на мъжа и пробуденият гняв на неговите последователи да се стоварят мигновено върху мен. Разпитаха ме. Отговорите ми бяха прости и искрени.
— Собствената му уста го осъжда — възкликна самозванецът. — Той признава, че намерението му е било да съблазни от пътя на спасението нашата дълбоко обичана божия сестра; заведете го в тъмницата, утре той ще се срещне със смъртта; явно сме призовани да дадем пример, огромен и ужасяващ, за да изплашим децата на греха от нашето убежище на спасените.
Сърцето ми се отврати от лицемерния му език, но за мен беше недостойно да се сражавам словесно с грубиянина и отговорът ми беше хладен; а пък аз, не изпитващ и капка страх, си помислих, че един човек, верен на себе си, смел и решителен, би могъл да се пребори с това стадо от заблудени маниаци дори от сцената на ешафода.
— Помни — казах — кой съм и бъди сигурен, че не ще умра неотмъстен. Вашият законен магистрат, лорд-протекторът, знае за моето намерение и е наясно, че съм тук; мълвите за кръвопролитието ще го достигнат и ти и твоите нещастни жертви дълго ще оплаквате трагедията, която сте на път да разиграете.
Врагът ми не благоволи да отвърне дори и с поглед.
— Знаете какъв е вашият дълг — рече той на своите другари, — подчинявайте се.