Същата вечер пристигнаха майка му и сестра му. Графинята на Уиндзор по природа бе изпълнена със силни чувства, но много рядко през живота си бе позволявала на нейните обилни сърдечни емоции да се проявят върху чертите ѝ. Заучената неподвижност на лицето ѝ; нейният бавен, уравновесен маниер и нежният, но немелодичен глас бяха маска, скриваща бурните ѝ страсти и нетърпението на характера ѝ. Тя ни най-малко не приличаше на нито едно от децата си; нейните черни и искрящи очи, горящи с гордост, бяха напълно различни от синия блясък и откровения, благ поглед на Ейдриън или Идрис. В движенията ѝ имаше нещо грандиозно и величествено, но нищо убедително, нищо дружелюбно. Висока, слаба и строга, лицето ѝ все още бе хубаво, а гарвановата ѝ коса почти неоцветена в сиво, челото ѝ бе високо и красиво — ако веждите ѝ не бяха някак разхвърлени, щеше да е невъзможно да не бъдеш поразен от нейната външност, дори и от страх. Идрис, изглежда, бе единственото същество, което можеше да устои на майка си, въпреки изключителната благост на характера. Но в моята любима имаше безстрашие и прямота, които заявяваха, че тя няма да посегне на чуждата свобода, ала смята своята за свещена и непристъпна.
Графинята не погледна с добрина на износеното ми тяло, макар че след това хладно ми благодари за грижите. Не и Идрис; първият ѝ поглед бе отреден на брат ѝ; тя хвана ръката му, целуна клепачите му и застана над него с изражение на състрадание и любов. Очите ѝ искряха със сълзи, когато ми благодари, и изяществото на лицето ѝ бе подобрено, а не отслабено, от плама, който я караше почти да заеква, докато говори. Майка ѝ, наострила очи и уши, бързо ни прекъсна; и видях, че тя желае да ме отпрати тихо, като някой, чийто услуги не бяха необходими на сина ѝ сега, когато неговите роднини бяха пристигнали. Бях измъчен и болнав, реших да не се отказвам от длъжността си и все пак се съмнявах по какъв начин да я отстоя; когато Ейдриън ме повика и стискайки ръката ми, ме помоли да не го оставям. Майка му, видимо нехайна, веднага разбра за какво става дума и след като видя влиянието, което имахме над нея, се предаде по този въпрос.
Следващите дни бяха изпълнени с болка за мен; толкова, че понякога съжалявах, че не се бях поддал веднага пред надменната дама, която наблюдаваше всичките ми движения и превърна ценната ми задача да се грижа за моя приятел в болезнена и напрегната работа. Никоя жена никога не е изглеждала така изцяло изградена от интелект, както графинята на Уиндзор. Страстите ѝ бяха подчинили апетита ѝ, дори естествените ѝ нужди; тя спеше малко и почти не ядеше, очевидно гледаше на тялото си като на обикновена машина, чието здраве бе необходимо за изпълнението на нейните планове, но чиито сетива не са част от нейното удоволствие. Има нещо плашещо в човек, който може да превъзмогне животинската част от нашата природа, ако тази победа не е последица от ненадмината добродетел; и с подобно смутно чувство аз наблюдавах будната фигура на графинята, докато другите спяха; постеща, докато аз, по природа въздържан и подтикнат от треската, която ме тормозеше, бях принуден да се подсилвам с храна. Тя възнамеряваше да предотврати или да отслаби възможността ми да придобия влияние над децата ѝ и провали плановете ми с твърда, тиха, упорита решителност, която като че ли не беше от плът и кръв. Най-накрая войната между нас бе безмълвно обявена. Имахме много битки, по време на които не бе изречена и дума, един поглед дори не бе разменен, но в които всеки от нас бе решен да не отстъпва пред другия. Графинята имаше предимството на позицията; така бях победен, макар че нямаше да се предам.
Бях съкрушен. Лицето ми бе оцветено в тоновете на лошо здраве и негодувание. Ейдриън и Идрис видяха това; приписаха го на дългото ми бдение и безпокойство; призоваваха ме да си почивам и да се грижа за себе си, докато аз най-откровено ги уверявах, че най-доброто ми лекарство са техните добри пожелания — те и сигурното възстановяване на моя приятел, което с всеки ден бе по-очевидно. Бледата роза отново порумени бузите му; челото и устните му изоставиха пепелявия оттенък на заплашителния край; това бе ценната награда за моята непрестанна грижа — и щедрите небеса прибавиха изобилни възнаграждения, дарявайки ми благодарността и усмивките на Идрис.