Завинаги забулен пред кораво сърдечното око на света трябва да бъде възторгът на този миг. Все още усещам как нейното грациозно тяло се притиска към преизпълненото ми сърце — все още зрението, пулсът и дишането се побеляват и разпадат при спомена за тази първа целувка. Мудно и мълчаливо отидохме да се срещнем с Ейдриън, когото чухме да се приближава.
Помолих Ейдриън да се върне при мен, след като заведе у дома сестра си. И същата вечер, разхождайки се насред осветените от луната горски пътеки, излях цялото си сърце, неговото въодушевление и надежда, пред моя приятел. За миг той изглеждаше обезпокоен.
— Може и да съм предчувствал това — каза той. — Каква кавга ще настъпи сега! Извини ме, Лайнъл, и не се учудвай, че очакването на спор с майка ми ме разтърсва, но и с радост признавам, че най-големите ми надежди са осъществени, като поверявам сестра си на твоята закрила. Ако още не го знаеш, скоро ще научиш за дълбоката омраза, която майка ми таи към името Върни. Ще разговарям с Идрис; сетне всичко, което може да направи един приятел, ще сторя аз; на нея ѝ принадлежи ролята на любима, ако тя е способна на това.
Докато братът и сестрата все още се колебаеха по какъв начин най-добре биха могли да привлекат майка си на тяхна страна, тя, подозирайки нашите срещи, търсеше сметка на децата си заради тях: обвинила честната си дъщеря в измама и в неприлична привързаност към този, чиято единствена заслуга била, че е син на разхайтения любимец на неблагоразумния ѝ баща, и който несъмнено бил също толкова безполезен както онзи, от когото произхожда. Очите на Идрис пламнали при това обвинение; тя отвърнала:
— Не отричам, че обичам Върни; докажи ми, че той е безполезен, и никога повече няма да се срещна с него.
— Скъпа госпожо — казал Ейдриън, — позволи ми да те помоля да се срещнеш с него, да изградиш приятелство с него. Тогава ще се удивиш, както и аз, на обхвата на неговите постижения, гений и талант. (Извини ме, любезни читателю, това не е ненужна суета; не е напразна, тъй като знанието, че Ейдриън се е чувствал така и сега радва самотното ми сърце.)
— Безумно и глупаво момче! — възкликнала гневната дама. — Избрал си с мечти и теории да провалиш плановете ми за твоето собствено величие; но няма да сториш същото и с онези, които съм създала за сестра ти. Твърде добре разбирам обаянието, под което и двамата сте попаднали; тъй като имах същата борба с баща ти, за да го накарам да прогони родителя на този младеж, който криеше злите си склонности с лицемерието и лукавството на усойница. В онези дни колко често слушах за неговия чар, широкоразпространените му завоевания, остроумието му, изтънчените му маниери. Добре е, когато само мухи биват уловени в мрежата на такива паяци; но и благородните и могъщите ли трябва да склонят вратовете си под трошливия хомот на тези нелепи преструвки? Ако сестра ти бе незначителният човек, който заслужава да бъде, щях с готовност да я оставя на съдбата, злочестата съдба на съпруга на мъж, чийто характер, подобен на този на окаяния му баща, би трябвало да ви напомня за безразсъдството и пороците, които той олицетворява. Но помни, лейди Идрис, не само някогашната кралска кръв на Англия обагря вените ти, ти си принцеса на Австрия и всяка капка живот е сходна на тази на императори и крале. Следователно ти подходящ партньор ли си за едно необразовано овчарче, чието единствено наследство е опетненото име на баща му?
— Мога да изразя само една съпротива — отвърнала Идрис, — същата, която и брат ми предложи; срещни се с Лайнъл, разговаряй с моето овчарче.
Графинята я прекъснала възмутено.
— Твоето! — извикала тя и след това, изглаждайки развълнуваните си черти до презрителна усмивка, продължила: — Ще говорим за това друг път. Всичко, за което сега моля, всички молби на твоята майка, Идрис, са да не се срещаш с това парвеню в продължение на един месец.
— Не смея да се съглася — рекла Идрис, — това би го наранило твърде много. Нямам право да си играя с чувствата му, да приема предложената от него любов и след това да го уязвя с пренебрежение.
— Това отива твърде далеч — отговорила майка ѝ с треперещи устни и очи, отново изпълнени с гняв.
— Не, госпожо — казал Ейдриън, — освен ако сестра ми не даде съгласие никога повече да не го вижда, със сигурност е безполезно мъчение да ги разделяме за един месец.
— Със сигурност — отговорила бившата кралица с язвително пренебрежение, — неговата любов и нейната любов, детските вълнения и на двама им, трябва да бъдат подобаващо съпоставени с моите години, прекарани в надежди и тревога, със задълженията на кралско потомство, с висшето и достойно поведение, което някой от нейния произход трябва да притежава. Но за мен е непристойно да споря и да се оплаквам. Навярно ще имате добрината поне да ми обещаете да не се жените в този промеждутък?
Тази молба била изречена само наполовина иронично; и Идрис се учудила защо майка ѝ иска да изтръгне от нея обет да не прави това, което тя никога не бе и мечтала да стори — но обещанието било поискано и дадено.