Преди Идрис да положи с неспокойни мисли хубавата си буза на възглавницата, прислужницата на майка ѝ донесла течно лекарство; подозрение отново я пронизало при тази странна постъпка, достатъчно притеснителна, за да я накара да не отпива от отварата; но неприязънта към разправиите и желанието да открие дали има оправдано основание за нейните предположения, я накарали почти спонтанно и в противоречие с обичайната ѝ откровеност да се престори, че поглъща лекарството. След това, както била развълнувана от агресията на майка си, а сега и от необичайни страхове, тя лежала, неспособна да заспи, стряскайки се от всеки звук. Скоро вратата ѝ се отворила тихо и когато тя подскочила, чула шепот: „Още не е заспала“ и вратата отново се затворила. С разтуптяно сърце Идрис очаквала ново посещение и когато след известно време в спалнята ѝ отново нахълтали, след като първо се уверила, че натрапниците са майка ѝ и прислужница, тя се отпуснала в престорен сън. Стъпки се приближили до леглото ѝ, тя не посмяла да помръдне, стараейки се да успокои сърцебиенето си, което станало по-буйно, когато чула майка си да прошепва:
— Хубава глупачке, наистина ли смяташ, че играта ти завинаги е приключила.
За миг на бедното момиче ѝ си сторило, че майка ѝ вярва, че е изпила отровата: била на път да подскочи; когато графинята, вече отдалечила се от леглото, заговорила с тих глас на придружителката си и Идрис отново се заслушала:
— Побързай — казала тя, — няма време за губене — отдавна е минало единадесет; те ще бъдат тук в пет; вземи само дрехите, необходими за пътуването ѝ, и кутията ѝ с бижута.
Слугинята се подчинила; малко думи били изречени от двете страни, но те били жадно уловени от планираната жертва. Тя чула да споменават името на собствената ѝ прислужница.
— Не, не — отговорила майка ѝ, — тя няма да идва с нас; лейди Идрис трябва да забрави за Англия и всички, които са част от нея.
И отново чула:
— Тя няма да се събуди до късно утре сутрин, а тогава вече ще бъдем насред морето.
— Всичко е готово — накрая обявила жената.
Графинята отново се доближила до леглото на дъщеря си:
— Поне в Австрия — рекла тя — ще се подчиняваш. В Австрия, където подчинението може да бъде наложено и не остава друг избор, освен този между почтен затвор и подобаващ брак.
След това и двете се оттеглили; ала докато вървяла, графинята казала:
— Тихо; всички спят, макар и не всички да са били подготвени за сън като нея. Няма да позволя никой да ни заподозре или тя може да бъде предизвикана да се съпротивлява, и може да избяга. Ела с мен в моята стая; ще останем там до уговорения час.
Те си отишли. Идрис, поразена от ужас, но оживена и дори подсилена от прекомерния си страх, се облякла припряно и слизайки по задно стълбище и избягвайки района около покоите на майка си, успяла да избяга от замъка през нисък прозорец и през сняг, вятър и неизвестност дошла до моята къща; тя не бе загубила смелостта си, докато не пристигна, и когато постави съдбата си в моите ръце, се предаде на отчаянието и изтощението, които я смазваха.
Утеших я, доколкото можех. Изпитвах радост и възторг, задето я притежавах и спасявах. И все пак, за да не породя нови вълнения у нея,
Ейдриън написа кратко писмо до майка си, в което я уведоми, че Идрис е под негова грижа и опека. Изминаха няколко дни и накрая пристигна отговор, подписан от Кьолн. Надменната и разочарована дама бе написала, че е безполезно графът на Уиндзор и сестра му да се обръщат отново към наранения родител, чиято единствена надежда за спокойствие произлиза от забравата за тяхното съществуване. Желанията ѝ били унищожени, плановете ѝ провалени. Тя не се оплакваше; казваше, че у другаря на брат ѝ Идрис нямало да открие възнаграждение за тяхното неподчинение, а такива обстоятелства и начин на живот, които ще я накарат да се примири със съдбата си. При това положение графинята категорично отказваше да общува с тях.