Тъй тъжни и разбъркани били мислите на моята бедна сестра, когато тя се уверила в изневярата на Реймънд. Всички нейни добродетели и всички нейни недостатъци направиха удара нелечим. Привързаността ѝ към мен, нейния брат, към Ейдриън и Идрис, беше подчинена на господстващите страсти на сърцето ѝ; дори майчината ѝ нежност заемаше половината си сила от насладата, която тя изпитваше, проследявайки чертите и изражението на Реймънд в лицето на рожбата си. В детството си Пердита бе сдържана и дори строга; но любовта бе смекчила грубия ѝ характер и съюзът ѝ с Реймънд бе накарал нейните таланти и чувства да се разгърнат; любовта ѝ бе предадена, а любимият ѝ изгубен, и тя до известна степен се върна към стария си нрав. Нейната съсредоточена гордост, забравена по времето на блажения ѝ сън, се пробуди и ухапвайки я като пепелянка, прониза сърцето ѝ; душевното ѝ смирение изостри действието на отровата; доскоро тя бе възвишена в собствените си очи и отличена с неговата любов: каква стойност имаше сега, когато той ѝ бе отнел тази привилегия? Тя се бе гордяла, че го е спечелила и задържала, но друга го открадна от нея и нейното тържествуване бе изстинало като потушена от вода жарава.
Ние, в нашето уединение, дълго бяхме в неведение за нещастието ѝ. Скоро след празника тя бе повикала детето си, а после сякаш ни бе забравила. По време на последвало посещение при тях Ейдриън бе забелязал промяна; но той не можеше да прецени обхвата ѝ или да предположи причината. Те все още се появяваха заедно пред обществото и живееха под един покрив. Както винаги, Реймънд бил учтив, макар на моменти да имало ненужна надменност или болезнена отсеченост в маниерите му, които стреснали добрия му приятел; челото му не било смръщено, но презрение се било настанило върху устните му и гласът му бил суров. Пердита била изпълнена с доброта и внимание към своя лорд; но тя била мълчалива и неописуемо тъжна. Бе отслабнала и пребледняла; очите ѝ често се пълнели със сълзи. Понякога тя поглеждала Реймънд, сякаш искала да каже, че тъй тъжна ще бъде тя! В други моменти лицето ѝ казвало: „Все още ще направя всичко възможно, за да те направя щастлив“. Но Ейдриън четеше с несигурни очи изразите на лицето ѝ и можеше да ги разбере погрешно. Клара била винаги с нея и Пердита изглеждала най-спокойна, когато можела да седи в някой затънтен ъгъл, хванала ръката на детето си, тиха и самотна. Въпреки това Ейдриън не бе способен да отгатне истината; той ги бе помолил да ни посетят в Уиндзор и те обещали да дойдат през следващия месец.
Май месец пристигна преди тях: сезонът бе покрил горските дървета с листа и пътеките им с хиляди цветя. Бяхме уведомени за намерението им на предния ден; и рано сутринта Пердита пристигна с дъщеря си. „Реймънд ще дойде скоро“, рече тя; бил задържан по работа. След разказа на Ейдриън очаквах да я заваря тъжна, но напротив, тя се появи в най-приповдигнато настроение: вярно, беше отслабнала, очите ѝ бяха някак празни, а бузите ѝ хлътнали, макар и обагрени от ярък блясък. Тя бе въодушевена, че ни вижда; помилва децата ни, похвали техния растеж и напредък; Клара също бе радостна да се срещне отново с младия си приятел Алфред; всякакви детски игри започнаха, в които се включи и Пердита. Тя сподели своето веселие с нас и докато се забавлявахме на терасата на замъка, сякаш не би могла да се събере по-щастлива и по-малко посърнала от грижи компания.
— Тук е по-добре, мамо — рече Клара, — отколкото да сме в онзи мрачен Лондон, където често плачеш и никога не се смееш както сега.
— Тихо, малко глупаче — отвърна майка ѝ, — и помни, че всеки, който спомене Лондон, бива изпратен в Ковънтри за един час.
Скоро след това пристигна Реймънд. Той не се включи както обикновено в игривото настроение на останалите; но захващайки разговор с Ейдриън и мен, ние постепенно се отделихме от другите и само Идрис и Пердита останаха с децата. Реймънд говореше за новите си сгради и за плана му за учреждение за по-добро образование на бедните; както винаги, Ейдриън и той започнаха да спорят и времето се изниза неусетно.