Бившата кралица, принцеса от австрийското кралско семейство, дълго бе подтиквала съпруга си да устои на потребностите на времената. Тя бе високомерна и безстрашна; таеше любов към властта и ядно презрение към мъжа си, задето се бе лишил от кралство. Единствено заради децата си, тя, лишена от кралска власт, приела да остане член на английската република. Когато овдовяла, насочила всичките си мисли в обучението на сина си Ейдриън, втори граф на Уиндзор, с цел да осъществи амбициите си; и наред с майчиното мляко той ги попивал и бил предопределен да порасне с непоколебимия стремеж да си възстанови изгубената корона. Ейдриън вече беше на петнадесет години. Беше пристрастен към ученето и изпълнен отрано със знание и талант: говореше се, че вече бе започнал да осуетява майчините си мечти и да възприема републиканските принципи. Истина или не, надменната графиня не се доверяваше на никого по отношение на тайните на семейното ѝ обучение. Ейдриън бил отгледан в самота и държан настрана от присъщите му приятели на неговата възраст и ранг. Но по някакви незнайни обстоятелства майка му била подтикната да го отпрати от прякото си покровителство и ние дочухме, че щял да посети Къмбърланд. Разпространиха се хиляди разкази, обяснявайки държанието на графинята; вероятно нито един не е бил истина, но всеки ден ставаше все по-ясно, че благородният потомък на бившето английско кралско семейство щеше да бъде сред нас.
В Улсуотър имаше голям имот с господарска къща, който им принадлежеше. Един от придатъците му бе голям парк, изкусно оформен и изобилно снабден с дивеч. Често го бях плячкосвал и занемареното състояние на имота бе улеснило набезите ми. Когато бе решено, че младият граф на Уиндзор ще посети Къмбърланд, работници дойдоха, за да внесат ред в къщата и земите, които щяха да го посрещнат. Покоите бяха възстановени до непокътнатия им блясък и паркът, възстановен изцяло, бе необичайно охраняван.
Бях извънредно обезпокоен от тези сведения. Те събудиха всички мои затихнали спомени и забравени чувства за обида и породиха нови, изпълнени с желание за мъст. Вече не можех да обръщам внимание на заниманията си; всичките ми планове и хитрости бяха забравени; като че ли щях да започна нов живот и този път не под добра егида. Смятах, че решителната схватка ще започне всеки миг. Ейдриън щеше да се появи тържествено в района, в който баща ми бе избягал с разбито сърце; щеше да открие злощастните му потомци, тези нещастни просяци, завещани на баща му с такава напразна вяра. Това, че той щеше да разбере за нашето съществуване и да се отнесе към нас със същото оскърбление, което баща му бе упражнил от разстояние и в отсъствие, ми се струваше като естественото последствие от всичко, което се случило в миналото. Тъй аз щях да се срещна с този облагодетелстван младеж — синът на бащиния ми приятел. Той ще е обграден от прислуги; спътниците му ще са благородници и техните синове. Цяла Англия кънтеше с неговото име и идването му се чуваше отдалеч, като буря. А пък аз, необразован и непредставителен, ако можех, по преценка на придворните му последователи, да се запозная с него, щях да съм доказателството за неблагодарността, която ме бе превърнала в опозореното същество, явяващо се пред очите му.
Съзнанието ми бе изцяло обзето от тези идеи и може да се каже, че бях като обладан да навестявам дома на младия граф. Наблюдавах развитието на ремонта и стоях до фургоните за разтоварване, докато всякакви луксозни предмети, донесени от Лондон, биваха пренасяни в имението. Това бе част от плана на предишната кралица — да обгради сина си с кралско величие. Видях пищни килими и копринени пердета, златни орнаменти, изящно гравирани метали и украсени мебели, и всички тези притурки на високия ранг бяха подредени така, че нищо друго да не може да се мерне в полезрението на онзи с кралското потекло. Погледнах ги и отместих поглед към семплото ми облекло. Отде се пораждаше разликата помежду ни? Отде, освен от неблагодарността, лъжата и изоставянето от страна на неговия баща, от липсата на всякакво доблестно съчувствие и щедро чувство. Несъмнено той, носещ и кръвта на горделивата си майка, той, признатият с кралското богатство и благородничество, е бил научен да повтаря името на баща ми с презрение и да се присмива на моите оправдани молби за подкрепа. Стремях се да мисля, че цялото това богатство е по-скоро позорно и че поставяйки неговото изтъкано от злато знаме до моя оръфан и опетнен байрак, той не провъзглася своето превъзходство, а своето падение. И все пак му завиждах. Красивите му коне, разкошно изработените му оръжия, хвалбите, които го съпровождаха, обожанието, готовността да му се служи, високата му позиция и високото мнение за него — смятах, че те ми бяха насилствено отнети и му завиждах за всички тях с възобновена мъчителна горчивина.
За да довърши моето душевно огорчение, Пердита, мечтателката Пердита, като че ли се събуди от бленуването си, като ме уведоми, че графът на Уиндзор е на път да пристигне.