Склонът постепенно ставаше по-стръмен. Дъждът се стичаше по него, размекваше почвата и я превръщаше в рядка кал. Движехме се бавно нагоре и постоянно падахме. Пъновете от дърветата се поразредиха, но за сметка на това се появиха камъни, толкова хлъзгави, че на места трябваше да пълзим на четири крака. Стана и по-тъмно, защото осеяната с огньове стена се скри от погледите ни. Промъквахме се, ругаейки в гъстия като катран мрак, а реката шумеше непосредствено под нас, изпълвайки сърцата ни с боязън, че ако паднем, ще ни отнесе с мътните си талази.
После краят на копието ми, с което проверявах пътя пред себе си, удари в нещо твърдо и разбрах, че сме стигнали огромната отвесна скала. Все още с надеждата, че ще успеем да я заобиколим, затърсих опипом пътеката, която ми се бе сторило, че виждам от лагера. Но дори да я имаше, сега не я откривах. Изглеждаше, че скалата е нависнала над самата вода и не ни оставяше друг избор, освен да се върнем обратно и да се изкатерим през гладката й, изпъкнала повърхност. Поехме нататък, като се ловяхме за тънки филизи и търсехме опора за краката си в жвакащата кал. Всяка крачка ни отвеждаше все по-близо до крепостта, а кожените ремъци, с които бяхме вързани помежду си, постоянно се закачаха и ни спъваха. След цяла вечност стигнахме до място, където огньовете по стената се появиха отново, вече значително по-близо. Нова светкавица, озарила небето от север, ми позволи да огледам за миг билото на скалата.
То бе напълно голо, наподобяващо полегат покрив с ширина около петнайсет метра. Горният му край стигаше до подножието на бастиона, а долният свършваше с отвесна урва над реката. Изпъкналият хребет по средата, който трябваше да прекосим, се намираше на двайсетина крачки разстояние от стената и часовите по нея можеха да го видят като на длан. Сгушихме се в сенките отстрани и аз накарах всички да откачат ремъците от поясите си и да ги съединят в една дълга връв.
— Аз ще тръгна първи — казах, като почти трябваше да викам, за да ме чуят през поривите на вятъра и дъжда. — Вие ще ме следвате един по един, само по даден сигнал, който ще е три дръпвания на връвта. Ще пълзите по корем, за да не ви видят. Райпър ще мине последен и ще прибере връвта със себе си.
Оставаше само да се надявам, че мракът и калните ни, черни наметала ще послужат като достатъчна маскировка. Стори ми се, че преодоляването само на този кратък отрязък от маршрута ни отне половината нощ. След като пропълзях откритото пространство, трябваше слепешком да търся с дръжката на копието си място, където да сляза от другата страна на скалата. После дръпнах връвта и след безкрайно чакане чух пъшкането на друг човек. Беше един от датчаните на Рагнар. Постепенно взеха да се появяват и останалите, а ние им помагахме да се спускат. Горещо се молех светкавиците да не ни издадат, но точно когато Стеапа се намираше по средата на билото, поредната от тях разцепи небето и освети всички ни като червеи, уловени в огъня на боговете. Видях как Стеапа целият се тресе, а после се разнесе продължителен гръм, като от търкаляне на огромна бъчва.
— Давай, Стеапа! — подвикнах му, но той беше като парализиран и се наложи сам да отида и да го извлека от мястото му. Докато го правех, по някакъв начин обърках бройката на хората и когато мислех, че пристига последният от тях, се оказа, че Райпър още е от другата страна. Накрая и той скочи пъргаво при нас, понесъл навитата връв. Разделихме ремъците и отново завързахме коланите си един за друг. Бяхме измръзнали и мокри до кости, но съдбата се показа благосклонна към нас — от бастиона така и не се разнесе викът на часовите.
С падания и пълзене се спуснахме отново надолу към брега. Тук склонът беше по-стръмен, но гъсто растящите дървета служеха като опора и облекчаваха придвижването ни. Заобикаляхме стената, която се намираше високо от дясната ни страна, а отляво глухо и заплашително ревеше реката. Отново се натъкнахме на скали — по-малки от онази, която бе блокирала пътя ни преди, но все пак мъчни за преодоляване и отнемащи ценно време. Докато се суетяхме около една от тях, Клапа изтърва копието си и то шумно изтрака по камъните, преди да спре в ствола на едно дърво.
