И все пак не всички избягаха или се предадоха. Неколцина се скупчиха около Кяртан с вдигнати щитове, готови да посрещнат смъртта. Кяртан може да беше жесток, но не му липсваше смелост. Виж, синът му Свен бе замесен от по-друго тесто. На него бе поверено командването на бастиона, но хората хукнаха да се спасяват оттам, оставяйки Свен само с двама бойци. Гутред, Финан и Роло се качиха да се разправят с тях, но всъщност само Финан бе достатъчен. Ирландецът мразеше да се бие в стената от щитове, смятайки, че е твърде лек за подобен сблъсък, но в открит бой бе същински дявол. Ненапразно го наричаха Финан Пъргавия. Пред изумения ми поглед той изпревари Гутред и Роло и нападна противниците сам. Не носеше щит, но двата му меча бяха бързи като език на усойница. С няколко бързи финта и париращи движения обърка двамата войници и ги уби с усмивка на лице. Остана единствено Свен, но той беше страхливец. Опря гръб в ъгъла на бастиона и разпери широко ръце с щита и меча, за да покаже, че няма да се съпротивлява. Това обаче не смути Финан, който, все така ухилен, се приготви да го прониже в корема.
— Не! — разнесе се крясъкът на Тира. — Той е мой!
Финан се обърна да я погледне и Свен понечи да го нападне, но острието на ирландеца се стрелна заплашително и той отново замръзна на място, хленчейки за пощада.
— Мой е! — повтори Тира, като се давеше от омраза и протягаше към Свен сгърчените си пръсти с ужасяващи дълги нокти. — Мой!
— Е, не бива да отказваме на дамата — каза Финан и направи лъжливо движение към корема на Свен, а щом онзи снижи щита, за да се предпази, просто го блъсна с тяло и го прекатури заднешком от стената. Падането бе кратко — едва три или четири метра, но Свен изпищя във въздуха и тупна като чувал с картофи. Щом успя да си поеме дъх, трескаво опита да стане, но Тира се изправи над него и нададе тънък, протяжен вой. Всички оцелели кучета се втурнаха към нея, като дори ранените се влачеха, оставяйки кървави дири след себе си.
— Не! — изпъшка Свен, озъртайки се обезумяло с единственото си око.
— Да — просъска тя и като се наведе, измъкна меча от омекналата му ръка. После даде сигнал на животните и те вкупом се нахвърлиха върху него. Някои, обучени да убиват бързо, се насочиха към гърлото му, но тя ги отблъскваше с помощта на меча. Така Свен бе разкъсан от зъбите им постепенно, от чатала нагоре. Той се гърчеше неистово, а писъците му пронизваха звука на дъжда. Баща му чуваше всичко, а Тира само наблюдаваше отстрани и се смееше.
И все пак Кяртан бе още жив, обкръжен от трийсет от своите последователи. Те знаеха, че са обречени, и бяха готови да умрат достойно. Но тогава Рагнар ги доближи и посочи Кяртан с меча си. Онзи кимна и излезе напред. Кучетата ядяха вътрешностите на сина му, а Тира танцуваше в кръвта на Свен и тананикаше тържествуваща песен.
— Аз убих баща ти — рече презрително Кяртан, — а сега ще убия и теб.
Рагнар не отвърна нищо. Те стояха на пет-шест крачки разстояние, оглеждайки се един друг.
— Сестра ти беше добра курва, преди да се побърка — продължи Кяртан, а после направи внезапно атакуващо движение. Рагнар се дръпна, оставяйки го да мине покрай него. Кяртан предвиди хода и замахна ниско с меча да посече глезените му, но Рагнар вече бе отскочил встрани. Двамата отново се оказаха в изходна позиция.
— И след като се побърка, пак беше добра — каза Кяртан, — но трябваше да я връзваме, за да не се съпротивлява. Така става по-лесно, нали се сещаш.
Рагнар се впусна напред. Двата щита се сблъскаха с трясък, а Кяртан парира насоченото към корема му острие. Противниците пъшкаха, наблягайки с всички сили, а после Рагнар се дръпна, усвоил урока, че пред него стои умел и силен враг.
— Но вече не е добра курва — не млъкваше Кяртан. — Твърде мръсна и похабена е. Дори просяците не искат да спят с нея. Сериозно говоря. Миналата седмица я давах на един, а онзи отказа да я опъне, защото го било гнус. — Без намек за предупреждение, той атакува отново. В удара му нямаше особена ловкост, а само груба сила и бързина. Рагнар го избегна с труд, като остави щита си да поеме пораженията. Аз се уплаших за него и направих крачка напред, но Стеапа ме удържа.
— Това е негов бой.
