Вдигна скиптъра над изящната и красива глава на Кристине, а тя нищо не направи, за да се защити, не се помръдна от почетното място, което заемаше до нея. Продължи спокойно да я гледа в очите, без да моли за съчувствие, с единственото желание да запечата спомена.
Анаид направи опит да стовари силата на скиптъра върху Бялата дама, но когато започна да накланя надолу ръка, нещо я възпря. Водеше жестока вътрешна борба.
— Направи го, Анаид.
— Унищожи я, Анаид.
— Тя е въплъщение на злото, Анаид.
Анаид, хипнотизирана от очите на жертвата си, може би под въздействието на последната й черна магия, остави скиптъра с трепереща ръка на олтара.
— Не мога да го направя.
— Защо не можеш да ме унищожиш? — попита Кристине.
Анаид окончателно се предаде:
— Обичам те.
— Не се предавай, Анаид. Не се предавай — побърза да се намеси Селене.
В порив на отчаяние се впусна към скиптъра, за да го грабне и сама да го стовари върху великата Одиш, но една ръка, по-силна от нейната, й попречи да го извърши. Беше Гунар.
— Не го прави, много е опасно.
Междувременно Кристине, сляпа и глуха за всичко, освен за внучката си, нежно прегръщаше Анаид и бършеше сълзите й.
Селене изпищя и поиска да ги раздели, но Гунар отново я спря с твърда ръка.
— Няма да й стори нищо лошо. Не и на нея.
Анаид се обърна към майка си.
— Съжалявам, Селене — измънка, — наистина съжалявам. Изгубихме войната. Вие, Омар, загубихте, и то по моя вина. Не съм способна да я убия.
Кристине се усмихна на Анаид и мило и изискано й подаде скиптъра.
— Грешиш, съкровище. Любовта е дар Божи. Праща го провидението. Скиптърът е твой.
Бялата дама се изправи, горда и внушителна, и извика. Гласът й прогърмя и силно отекна в подножието на Попокатепетл. Беше толкова мощен, че спря полета на орлите и отби въздушните течения. Гласът й, едновременно нежен и могъщ, изпълни с изумление жените Омар, войнствени и разгневени, за първи път обсадили противничките си Одиш. Докато тя говореше, всички живи същества внимателно я слушаха.
— Чуйте ме добре. Пророчеството току-що се изпълни.
Всички, и Одиш, и Омар, бяха замръзнали неподвижни, затаили дъх.
— Войната на вещиците приключи.
С глас на велика пророчица Кристине тържествено извести:
— Времето на Одиш изтече — и думите й не търпяха възражение.
В този момент една Одиш, руса и луничава, която, разгневена, открито изразяваше неодобрението си, в миг изчезна, поразена от мълния. На мястото й остана само шепа прах. Разнесоха се викове и всички Одиш около нея се отдръпнаха.
Кристине продължи да говори с гръмовен глас:
— Със своята преданост, с искрената си любов към мен избраницата Анаид възтържествува над извадените шпаги и над заклинанията.
Чернокожата нубийка Одиш, бивша наемна убийца на Баалат, се хвърли срещу Кристине с атаме в ръката.
— Предателка! — просъска тя сърдито.
На мига падна мълния и я погълна в пламъци, които я скриха от погледите на всички, а когато ослепителната светлина се разсея, от гнева и от отмъстителността й нищо не бе останало. Тялото й чисто и просто се бе изпарило..
Кристине я посочи.
— Аз лично слагам край на тази ненужна и абсурдна война. За нас, Одиш, няма място в света на живите.
Светкавиците се множаха. На всяка следваща секунда изчезваха нови и нови Одиш. Останалите отчаяно се опитваха да избегнат съдбата си, но напразно. Внезапно пак изтрещяваше и ги унищожаваше, една след друга.
— Ще изчезнем окончателно. Войната на вещиците приключи.
По лицата на жените Омар се четеше изумление, а по тези на Одиш — неописуем ужас.
Анаид внезапно проумя.
— Либацията, ритуалът със свещената чаша… Ти сама ли реши края на Одиш?
Кристине въздъхна.
— Краят винаги идва. Неизбежен е.
Анаид се ужаси.
— И ти ли пи от отровата?
— Аз съм безсмъртна Одиш, а съм уморена, много уморена от толкова дълъг живот.
Анаид се вкопчи в нея.
— Не, бабо.
— Обичах те много, Анаид, колкото можах. Благодарение на теб открих смисъла на живота, а той е неразбираем без смъртта.
С очи, пълни със сълзи, Анаид има време само да отвори торбичката си и да й подаде няколко златни монети.
— Моля те, вземи ги. Това са монети за Мануела и за дъщеря й. С тях ще минат през лагуната. Дай им ги. И за теб.
Кристине стисна монетите в шепа и на мига червеникава мълния я обгърна.
Анаид стисна очи, за да не е свидетел на кончината й.
Оглушителният рев на Попокатепетл я накара да ги отвори отново. Въздъхна. Разбра посланието му. Вулканът изискваше от нея да изпълни дълга си. Наоколо цареше пълен хаос. Жените Омар честваха победата и прибираха бойните си снаряжения. Всички, погълнати от радостното си вълнение, потънали в сладкото опиянение, което дава триумфът, бяха забравили за избраницата.
