Той кимна и тръгна полека надолу. Тя остана там горе още миг, огледа се — представяше си, че е господарка на всичко онова, което виждаше. После въздъхна и последва Ерки надолу по пътеката, към светещите прозорци на къщата.
Директорът Шпац се облегна в креслото си и посочи право към екрана.
— Е, Елис? Какво, в името на всички богове, е това?
Мъжът, застанал точно зад гърба му, сви рамене.
— Още не сме съвсем сигурни, директоре, но работим по въпроса. Отначало си мислехме, че е нещо като звездна карта, като се има предвид интереса на момчето към астрономията, но като я прекарахме през компютъра, за да проверим с какво съвпада, нищо не излезе!
Известно време и двамата мъже мълчаливо се взираха в екрана. Точките бяха всичко четирийсет и шест, свързани с три-четири линии. На екрана образуваха стегнат „пачи крак“ с елиптична структура като горната половина на череп.
Шпац изпръхтя.
— Абсолютно сигурни ли сте, че това тук няма нищо общо с онова, над което работим?
— Абсолютно. Освен факта, че ние едва сме започнали работа по точното разположение на пластините, тези точки просто не съответстват на онези области в мозъка, които имаме намерение да използваме. По мое мнение подобната форма е чисто и просто съвпадение.
— Хммм… — Шпац се наведе напред и изключи екрана, след това се обърна и погледна помощника си. — Знам какво си мислиш, Елис, но не си прав. Той крои нещо. Сигурен съм. Така че не го изпускай от очи. Нека екипът ти изобщо не се отпуска, докато не открие какви ги е намислил!
Елис се поклони. Щом излезе от стаята, дълбоко си пое дъх, после поклати глава. Тази мания на директора по отношение на момчето граничеше с лудост. Беше убеден, че са докарали момчето тук по една или друга причина — или да го шпионира, или да осигури провала на проекта. И в двата случая се чувстваше заплашен. Но истината беше по-проста.
Наблюдаваше момчето вече от десет дни и беше убеден, че то е гений. Бе го гледал как работи над няколко собствени проекта и забеляза как подхожда към проблемите. Нямаше как нито да имитира, нито да подправи тази бързина на ума. Но Шпац не искаме и да знае. Самият той беше второразреден учен и не можеше да приеме, че някакво си хлапенце — при това родено в Глината — може да го превъзхожда интелектуално.
Но нямаше да я бъде неговата. Елис беше видял директивата, пристигнала само секунди преди да отиде при директора. И Шпац не можеше да направи нищо.
Той се засмя и продължи по коридора. Не, дори и директорът на Проекта Шпац не би имал наглостта да се противопостави на пряка заповед от принц Юан.
Ким лежеше по гръб в басейна със затворени очи. Беше късно и в басейна нямаше никого, но от спортната зала в съседство се чуваше дрезгаво съскане и сумтене на мъже, които тренираха на уредите.
Известно време просто плуваше във водата — за първи път през този ден се беше отпуснал да си почине. После се преобърна и зарита с крака, като поглеждаше към камерите горе.
Дори и тук ли го наблюдаваха? Усмихна се и потопи лице във водата, след това вдигна глава и над водата се разхвърчаха пръски. Почти сигурно. Дори и като пикаеше, го следяха с камера. Такъв си беше Шпац — изобщо не беше нетипичен случай. Мнозина бяха като Шпац. Градът ги отглеждаше със стотици хиляди.
Придърпа се нагоре, седна на перваза и лениво замаха с крака във водата. Откакто се помнеше, беше под наблюдение — това беше кажи-речи задължителното условие за съществуването му, но никога не му беше харесвало. В най-добрия случай го използваше, както и сега, като стимул, опитвайки се да преодолее ограниченията, които му налагаше.
В това отношение докладваното за него беше вярно. Именно в това отношение Глината
Ким протегна врат, след това се прозина. През последните няколко нощи беше спал малко — опитваше се да се добере през мрежата от подробности до сърцето на проблема.
