— Тъкмо влизам. Нещо много се беше умислил. Неприятности ли имаш?
И двамата знаеха, че камерите ги наблюдават. Ким сви рамене, усмихна се и мина покрай по-възрастния. Взе хавлията си от закачалката, обърна се и погледна към мъжа.
— Какво те води насам?
Хамънд му подаде тъничък като вафлена кора лист с разпечатка.
— Виж какво дойде.
Ким взе листа. Миг по-късно вдигна глава — тъмните му очи се бяха разширили от изненада.
— Това истинско ли е?
— Абсолютно. Директор Шпац провери — обади се на секретаря на принц Юан и той потвърди. Аз ще те придружавам. Ще те пазя да не се забъркаш в някакви неприятности.
Ким се засмя, после му върна листа и метна хавлията на раменете си.
— Ама това е невероятно! Обсерватория! Това значи ли, че ще летим в космоса?
Хамънд поклати глава.
— Не. Точно обратното всъщност. Обсерваторията в Хайлброн се намира на дъното на минна шахта на повече от три
Ким отмести поглед, след това се засмя.
— Разбира се. Има смисъл — и отново погледна Хамънд. — Кога тръгваме?
— Утре. Веднага след като станем.
Ким се усмихна, после се долепи до него и му прошепна:
— Шпац ядосан ли беше?
Хамънд се наведе и пошушна на ухото на Ким:
— Ядосан ли, казваш? Беше бесен!!!
Джелка се събуди. Бурята вън бушуваше и хвърляше дъжд срещу прозореца. Метна нощницата си и тръгна по коридора. Нощта ръмжеше и ревеше зад дебелите каменни стени. За миг се поспря и се заслуша, после трепна, щом прозорецът в дъното на коридора блесна ослепително в тъмнината. Секунди по-късно мощна гръмотевица разтресе къщата.
Тя потрепери, след това се разсмя — вълна от възбуда помете страха й. Бурята! Бурята беше връхлетяла!
Спусна се по голямото стълбище и спря сред мрака на фоайето. Плочките под голите й стъпала бяха студени. Отново проблесна светкавица и оцвети ослепително огромния прозорец с тъмни стъкла в дъното. Последва мрак — гъст, криещ заплахи — който се изпълни с яростния тътен на мощна гръмотевица.
Продължи — вървеше опипом към вратата в дъното на фоайето. Обикновено я държаха заключена, но точно сега беше отворена. Спря се. Трепереше. Тук, зад дебелия каменен зид на външната стена, беше спокойно и почти тихо — само приглушеният тътнеж на далечни гръмотевици тревожеше тъмнината. Когато блесна нова светкавица, тя отвори вратата и се заизкачва нагоре към кулата.
Шумът на бурята веднага се засили. Изкачваше се по тясното вито стълбище в мрака, протегнала напред лявата си ръка, подпираше се на стената. Стигна до стая, каквато не беше виждала никога преди. Запристъпва сляпо към средата, далеч от дупката в пода, после застина на място, щом тесният прозорец отляво светна и стаята се обля в ослепителна светлина. Гръмотевицата избухна в тясното пространство и на мигновената ярка светлина на светкавицата успя да мерне оскъдна мебелировка.
Забеляза за миг образа си в огледалото отсреща — мъничка фигурка сред почти празната стая. Силуетът й се очерта в изгарящата светлина — плътна сянка покриваше лицето й; беше вдигнала едната си ръка, сякаш за да се защити от гръмотевицата, а черният квадрат на дупката в пода — там, където излизаше стълбището — беше точно зад нея.
Тръгна нататък, напипа стъпалата в мрака и изведнъж отново подскочи, щом една внезапна светкавица освети стълбището.
Приближи се до прозореца и долепи лице о стъклото. Беше студено, осеяно с прозрачни капки като мъниста. Дървените дъски под стъпалата й бяха гладки и хладни. Вятърът и дъждът трополяха по стъклото. После сякаш огромна ръка стисна сградата и я разтресе. Кулата като че ли оживя. Жива, както беше жива и тя. Притисна ръце към дървената рамка на прозореца и се втренчи навън — чакаше всеки удар на светлината, всяко изръмжаване на стихийната ярост.
Щом прозорецът светна отново, тя се извърна и се огледа. В другия край на стаята в стената беше вградена метална стълба. Над нея имаше капандура — квадратна, здраво вкопана в тавана. Втренчи се в нея за миг, след това се дръпна от прозореца.
Спъна се и падна във внезапно нахлулия мрак, после пак се изправи на крака и тръгна с протегнати напред ръце. Най-накрая дланите й опряха о гладкия, студен камък. Заопипва сляпо стената, ругаейки тихичко под нос, след това ръцете й напипаха метал и тя се заизкачва по стълбата.
Беше се изкачила доста високо, когато блясъкът на нова светкавица освети стаята. Бутна с длани огромната капандура и тя изтрака, а гръмотевицата разтресе къщата. Потръпна — мощта на бурята я беше уплашила. После подпря с едното си рамо капандурата и натисна, докато капакът най-накрая поддаде.
Изведнъж се намери навън. Дъждът се изливаше върху й, вятърът скубеше жестоко косата й. Тънката й нощница подгизна.
