Счупеното колело полностью

Усмихна се, обърна гръб на огледалото и излезе в коридора.

— Майстор Нан! — извика, щом мярна вътрешния шамбелан в далечния край на коридора.

Нан Хо се обърна, поздрави я, после се поклони леко на мъжа, с когото говореше, и забърза към нея. На четири крачки от Фей Йен спря и се поклони ниско, отклонил поглед.

— Майстор Нан, съпругът ми върна ли се вече?

Нан Хо остана със сведена глава.

— Да, господарке. Преди двайсет минути.

— Добре — тя извърна лице настрани. — Тогава иди при него, майстор Нан, и му кажи, че съпругата му жадува да й отдели няколко мига от времето си.

Нан Хо вдигна изненадано поглед, след това бързо сведе очи.

— Простете ми, господарке, но принцът помоли да не го безпокоят. Има да довършва важни дела.

— Значи е в кабинета си?

Нан Хо леко сведе глава.

— Да, господарке. Заедно с личния си секретар Чан Ши-Сен.

— Тогава няма нужда да се притесняваш, Нан Хо. Сама ще отида при него.

— Но, господарке…

— Свободен си, Нан Хо.

Той се поклони съвсем ниско.

— Както желае господарката.

Наблюдаваше го как се отдалечава, след това се обърна и бързо се отправи към кабинета на съпруга си.

Пред вратата се поколеба. Стегна се и почука.

Последва тишина, после се чуха стъпки. Секунда по-късно вратата се открехна и отвътре надникна секретарят Чан.

— Господарке… — той се поклони, след което отвори вратата и отстъпи встрани, като в същото време погледна към Ли Юан.

— Съпругата ви, господарю, принцеса Фей.

Ли Юан се изправи зад бюрото си. Щом я видя, лицето му грейна.

— Фей Йен… мислех си, че си излязла на езда.

— Аз… — тя се поколеба, после тръгна напред и застана пред бюрото. — Истината, съпруже, е, че не можах да се успокоя, докато не те видя. Майстор Нан ми каза, че си се върнал…

Ли Юан погледна секретаря си.

— Можеш да си вървиш, Ши-Сен. Ще довършим това по-късно. — След това се усмихна, заобиколи бюрото, прегърна я и повдигна лицето й, за да я целуне по устните. — Нетърпението ти да ме видиш ме сгрява, любов моя. И на мене ми липсваше.

Тя отпусна глава на гърдите му за миг, после отново го погледна.

— Да, и ти ми липсваше, но не заради това ви прекъснах… Той се разсмя тихо.

— Нямаш нужда от причина, за да ме прекъсваш. Ти сама по себе си си достатъчна причина.

Тя се усмихна и сведе поглед.

— Въпреки това не е само заради нетърпението ми да те видя. Имам новина.

— Новина? — той се отдръпна леко от нея, прихвана раменете й и се вгледа в лицето и. След това пак се усмихна. — Е, нека тогава да излезем в градината. Ще седнем един до друг на пейката като два гълъба и ще ми кажеш своята новина.

Тя му се усмихна в отговор и се остави да я поведе към огряната от слънцето градина. Някъде съвсем близо се обади птичка. После изчурулика отново. Седнаха на стоплената от слънцето пейка с лице един към друг.

— Красива си, любов моя! — каза той възхитено. — Не зная какво си направила, ала така ти отива! — Протегна ръка, докосна с пръсти бузата й и погали голата, неукрасена с нищо плът на шията й. — Но хайде, любов моя, каква новина имаш да ми казваш?

Очите й се втренчиха в неговите за секунда-две, сякаш проверяваха дали не подозира какво има да му казва. Но горкото момче изобщо не се досещаше.

— Какво би казал, ако ти съобщях, че съм трудна?

Той се разсмя, след това озадачено поклати глава.

— Трудна ли?!

Тя се усмихна, след което хвана ръцете му.

— Да, мой мъдри и все пак глупави съпруже. Трудна. Лекарите го потвърдиха тази сутрин. — Забеляза как очите му се разшириха — изведнъж беше схванал за какво му говори. Разсмя се и закима с глава. — Да, любов моя. Точно така. Ще имаме дете.

Беше късен следобед и Офицерският клуб в Бремен беше почти празен. Неколцина мъже бяха застанали между колоните в дъното на обширната шестоъгълна зала и лениво си приказваха, но само една от масите беше заета.

Един прислужник хан, навел бръснатата си глава, вървеше през ширналия се синьо-зелен килим към масата, понесъл с лекота отрупан поднос на една ръка. Докато лъкатушеше между мъжете и съвестно се стараеше да не ги допре и дори да не ги докосне, когато нареждаше пред тях питиетата, той се опитваше да не чува подигравателния смях и да не обръща внимание на това, което си говорят.

Един от тях — висок мъж с мустаци на име Скот — се наведе напред, както се смееше, и угаси цигарата си в една празна чаша.

— Така разправят Горе — каза той, облегна се назад и огледа останалите офицери. После добави с по-сух глас: — Нещо повече, вече се ловят на бас кой ще наследи тоя дъртофелник на поста министър.

Смехът се разля в празното и накара неколцината хан зад бара да вдигнат очи. След това веднага пак забиха погледи надолу.

И по-рано същия ден бяха говорили за сватбата на министър Чуан. Дъртият беше разкарал първата си жена и си беше взел нова — младо момиче, едва четиринайсетгодишно! Точно по неин адрес Скот бе изприказвал доста солени приказки.