Счупеното колело полностью

Забеляза как Хен и приятелите му се спогледаха и се усмихна вътрешно. Арогантността им, вътрешното им убеждение, че го превъзхождат — това бяха слабости. И колкото повече подхранваше тази тяхна арогантност, толкова по-слаби щяха да стават. А колкото по-слаби бяха те, толкова по-силен щеше да е той.

— Какво е това? — Хен попипа връвчицата на кесията, сякаш беше нещо мръсно.

— Залогът ми — Сергей леко се наведе напред, като че ли притеснен. — Погледнете, вижте. Според мене ще е достатъчно.

Хен се разсмя и поклати глава.

— Наистина, ши Новачек. Ние тук не правим така.

Сергей вдигна вежди, все едно беше озадачен.

— Значи не искате да играем? Но аз си мислех…

Хен се усмихваше напрегнато. Говореше английски отсечено, пресилено любезно.

— Не исках да кажа това — той вдигна с два пръста кесията и я хвърли обратно през масата. — Нямаше да сте тук, ако… ако се съмнявах в способността ви да си платите.

Сергей се усмихна.

— Простете — огледа се, после прибра кесията в джоба си. — Не исках да ви обидя.

— Разбира се — отвърна усмихнато Хен, ала по начина, по който се спогледа с приятелите си, пролича какво всъщност си мислеше. — Разбирам, ши Новачек. Възпитани сме различно. Но играта…

Сергей леко кимна, сякаш признаваше мъдростта на казаното.

— Играта си е игра. Една и съща и за хан, и за хун мао.

Хен едва-едва кимна.

— Така е. Е… ще играем ли?

— Само аз и вие ли, Хен Чан-йе? Или и чун цу ще се присъединят към нас?

Хен погледна хората около себе си подканващо.

— Чан Вен-фу? Цан И? Ще играете ли?

Двама от четиримата хан кимнаха, другите двама — сякаш по условен знак — се изправиха и оставиха четиримата да се подредят около масата.

— Вие сте Запад, ши Новачек, аз — Изток. Моите приятели ще бъдат Север и Юг.

Сергей се облегна назад и пое чашата вино от сервитьора, който беше изникнал до него.

— Чудесно. Имате ли нови карти?

Хен вдигна брадичка, сякаш даваше сигнал на келнера. Миг по-късно мъжът се върна със запечатан пакет и го подаде на Сергей. Той го взе, претегли го на ръка и го остави на масата.

— Донесете друг.

Хен се усмихна напрегнато.

— Нещо не е наред ли, ши Новачек?

— Съвсем не, Хен Чан-йе. Моля ви, изтърпете ме. Това ми е слабост… суеверие — той изрече последната дума тихо, сякаш засрамен, и забеляза как трепнаха очите на Хен; как стрелна с поглед Север и Юг, като че ли да наблегне върху това на приятелите си.

— Много суеверия ли имате, ши Новачек?

— Не са много. Но това… — той сви рамене, обърна се, взе новия пакет от келнера и го остави до другия. След това за изненада на Хен хвана първия и счупи печата.

— Но аз си мислех, че…

Сергей сведе поглед, пренебрегвайки забележката му, и разстла огромните карти пред себе си като ветрило. В пакета Чу, „Държава“, имаше сто и шейсет карти, подредени в девет нива или групи. Начело на всичко беше императорът, седнал на трон, облечен в златни одежди. Под него бяха неговите седем министри — с побелели бради и прости дрехи, сякаш за да му контрастират. Третото ниво бяха главите на фамилии — двайсет и девет карти, богато украсени, всяка една — съвсем различна от другите. Следващото ниво надолу включваше четиримата генерали, съвсем еднакви на пръв поглед — и все пак твърдите хун мао лица на старците се различаваха значително. След тях идваха четирите съпруги на императора според ранга им в домакинството, а под тях, на шесто ниво — двете наложници; оскъдното им облекло ги правеше най-привлекателни сред картите. След това бяха осмината синове — приликата със съответните им майки си личеше в чертите на лицата и беше хитро подчертана чрез цветове и украшения. После, на осмото ниво на тази сложна йерархия, идваха осемдесет и един чиновници, подредени в девет нива по девет — огромните им емблеми чи лин бяха пришити към гърдите на бледосините им одежди. И най-накрая, на девето ниво — последно в огромния, разнообразен ред на Държавата — бяха двайсет и четиримата глави на компании. Символите на фирмите им — едни — отдавна забравени, други — днес също толкова познати, колкото и по времето, когато играта е била играна за първи път преди сто и двайсет години — бяха изрисувани върху свитъците с копия на Едикта, които всеки от тях държеше.

Обърна една от картите и внимателно огледа гърба й за някакви специални белези, след това я сравни с друга. Гърбовете на картите бяха в ярко, копринено червено, а в центъра им бяха изрисувани три концентрични кръга — три пръстена от дракони: двайсет и девет черни дракона във външния кръг, седем по-големи — в средния и в самия център един-единствен златен дракон, по-голям от всички. Огромните му челюсти бяха захапали опашката му.

Сергей се усмихна и вдигна поглед.

— Прекрасни карти, Хен Чан-йе. Лицата им… изглеждат така, сякаш са извадени от живота!

Хен се усмихна.

— Така и си е било, приятелю. Това са копия на най-първата колода Чу, нарисувана от ръката на Тун Мен-тяо.