Счупеното колело полностью

Същото беше и със синовете. Накрая те носеха само по 4 точки, но в компанията на съответните си майки се превръщаха в пасив и не се брояха не само собствените им точки, но и тези на всеки министър в ръката.

Ето защо умелите играчи се опитваха да комбинират съпруги и синове и да не допускат съпруги да отиват при този, който държи императора; а после, при последното раздаване, се освобождаваха от чифтовете и наложниците в замяна на заложници. Побеждаваха, като подкопаваха противника.

Сергей забеляза двете наложници в ръката си и се усмихна. Е, добре. Този път щеше да ги задържи. Щеше да извърти играта така, сякаш ги е изтеглил по-късно, преди да успее да ги пробута на някой друг.

Половин час по-късно беше загубил.

— Още една игра, чун цу? — предложи Хен, отбелязвайки победата на И. Сергей погледна. Беше изгубил единайсет хиляди, Чан — девет, Хен — осем, а И, който беше преодолял дефицита от две хиляди на Цан, сега беше с плюс двайсет и осем хиляди.

Този път картите раздаде Хен.

— Някой има ли император? — попита той, след като разгледа своите.

Сергей го постави пред себе си и посегна да изтегли нова карта. Да имаш император — това те поставяше в силна позиция. Но и те правеше уязвим — за наложниците и за кроежите на синовете на съпругите.

Усмихна се пак. Беше му се паднала добра — не, отлична ръка. Три съпруги и трима министри и накрая, в далечния ляв край, една наложница. Онази дребничката, с очи на кошута.

Наведе глава и за момент мислите му се откъснаха от играта и се насочиха към караницата с Катрин по-рано същата вечер. Досега беше успял да не мисли за това, но сега то се връщаше. Той беше виновен. Сега го разбираше. Но защо тя трябваше вечно да го провокира по този начин? Защо не приличаше повече на другите жени, които познаваше? Държанието й го дразнеше. Защо трябваше вечно да си показва ината? Не знаеше ли какво му причинява? И цялата тази работа с този „техник“ Шепърд. Защо го беше направила — освен за да го ядоса? Знаеше колко е ревнив. Не можеше ли да се държи малко по-разбрано? Но пък духът й му харесваше. Толкова по-различна беше от Лоте и подобните й.

Разсмя се тихо, щом осъзна това противоречие.

— Добра ръка ви се е паднала, а, ши Новачек? — Хен му се усмихваше напрегнато. Беше схванал погрешно причината за смеха му.

— Според мене — да, Хен Чан-йе — отговори той и постави двама министри с лицата надолу върху купчината с изчистените карти. — Според мене — да.

Два часа по-късно беше на минус шейсет и една хиляди. Разбира се, не беше единственият на минус. Срещу името на Чан беше отбелязан дефицит от деветнайсет хиляди. Но И беше с плюс осемнайсет хиляди, а Хен, победителят от последните четири игри, имаше в актива си шейсет и две хиляди.

Вървеше прекрасно. Точно според плана му. Вдигна поглед. Хен Чан-йе се усмихваше широко. През последния час пиеше яката, сякаш за да успокои нервите си. Всъщност беше изпил толкова много, че за малко да допусне една съвсем проста грешка и да се освободи не от тази карта, от която трябваше. Тази грешка можеше да му струва всичко. Само бързата реакция на И я беше предотвратила, а Сергей се беше направил, че не забелязва нищо.

Значи сега беше моментът. Докато Хен е на върха на гордостта си. Но трябваше да дойде от страна на Хен. В компания като тази трябваше да изглежда така, сякаш не той, а Хен е вдигнал залозите втори път.

През последния час около масата се беше събрала малка тълпа, заинтригувана от гледката на хун мао, играещ Чу в „Нефритовия божур“. Сергей беше забелязал вълната от задоволство, която се надигаше сред тях всеки път, когато загубеше, и усети как дълбоко вътре в него нещо се втвърдява. Е, сега щеше да им покаже.

Облегна се назад и се престори, че потиска прозявка.

— Уморих се — обади се той. — Май прекалено до късно се заседявам напоследък. — Усмихна се на Хен. — Може би трябва да спра сега, докато са ми останали някакви пари.

Хен погледна приятелите си, после — пак него.

— Искате да ни напуснете ли ши Новачек?

Той изправи гръб и дълбоко си пое дъх, сякаш се опитваше да се разбуди.

— Ами май трябва…

— Късметът ви може и да дойде…

— Ами?! — той рязко се изсмя, после като че ли се смекчи. — Е, кой знае…

— В такъв случай… — Хен се огледа и отново се наведе към Сергей. — Може би ще ви хареса шансът да си върнете обратно всички пари, а, приятелю? Една игра. Само вие и аз. Играем за шейсет и една хиляди.

Сергей наведе глава. След това каза изненадващо:

— И дума да не става! Дори и да победя — все едно няма да сме играли… — той вдигна глава и срещна погледа на Хен. — Не, приятелю. Трябва да има победители и победени в този свят, нали така? Ако ще играем, нека да е за… за седемдесет и пет хиляди. Така ще имам поне малък шанс да ви изпреваря.

Хен се усмихна и бързо стрелна с поглед приятелите си. Около масата цареше изчакващо мълчание.

— Нека да са сто…

Сергей направи замислена физиономия, след това сви рамене.

— Добре. Така да е — обърна се и повика келнера. — Донесете ми кафе. Черно, с две бучки захар. Този път хитростта ми ще ми потрябва.

Отне му двайсет минути.