Счупеното колело полностью

Сергей погледна картите с ново уважение. Значи това бяха малки портрети на истински хора, изпълнявали тези роли. Мъже и жени, които великият художник и сатирик Тун Мен-тяо беше познавал в живота. Усмихна се. Това придаваше на играта допълнителна острота.

— Да започваме ли? — попита Хен. — Ако разбъркате картите, ние ще цепим, за да видим кой ще раздава.

През първите няколко часа той се опитваше да поддържа нещата горе-долу в равновесие, като отдаваше победите си на късмета, а пораженията — на собствената си глупост. Ала през цялото време зорко следеше играта им — беше видял как другите двама играят така, че да печели Хен, макар и привидно да го извъртаха, за да изглежда все едно ги е грижа само за собствения им интерес. Беше хитро, ала прозрачно и сега той виждаше как това би измамило другиго, но самият той не беше кой да е. Беше отличен играч на Чу. Беше се усъвършенствал още от дете — надиграваше баща си и чичовците си и така си печелеше джобните пари.

В последната игра бе изтеглил императора и въпреки че му се беше паднала силна ръка, продължи така, че загубата му да е сигурна: вместо да затвърди позицията си, натика в ръцете на Хен три карти с министри. Бунтът на Хен успя и в резултат на това Сергей изгуби хиляда юана. Беше забелязал как блеснаха очите на Хен, щом прибра печалбата, и разбра, че моментът беше назрял. Хен бе спечелил последните две игри. Сигурно вече си мислеше, че върви към победа. Какво по-добро време тогава за увеличаване на залозите?

Сергей сведе поглед и се престори, че не забелязва как Хен поглежда Цан И отляво — знаеше какво ще стане.

— Простете, чун цу — започна ханът, изправи се на крака и се поклони първо на приятелите си, а после — и едва-едва на Сергей. — Но трябва да тръгвам. Баща ми…

— Разбира се — обади се Хен мазно, преди Сергей да успее да възрази. — Разбираме, нали, ши Новачек?

Така е, помисли си той и се усмихна вътрешно. Друг мъж от кръга на Хен седна на мястото на Цан.

— Ще откупя Цан — обади се ханът и за миг засече погледа на Сергей. После се обърна към Хен и продължи: — Но виж, Чан-йе, защо да не направим играта по… вълнуваща?

Хен се разсмя — престори се, че не разбира приятеля си.

— Как така, И Шан-чи? Последната игра не беше ли вълнуваща за тебе?

И Шан-чи леко наклони глава.

— Прости ми, но не това исках да кажа. Самата игра беше хубава. Беше толкова приятно да я гледаш, колкото, сигурен съм, е било приятно и да я играеш. Но една такава игра има нужда от допълнителна острота, не мислите ли? Ако вдигнем мизата на десет хиляди юана за игра…

Хен се разсмя и погледна към Сергей.

— Може би. Но нека да попитаме нашия приятел. Е, ши Новачек, какво ще кажете? Бихте ли искали да увеличим мизата или и така е добре?

Поднесе го деликатно. Почти прекалено деликатно — така, че да може да отстъпи, без да губи достойнството си. Но далеч не беше толкова просто. Той не беше от тях, макар и да седеше на тяхната маса. Той беше ян куей цу. Чуждестранен дявол. Варварин. Наведе глава и набърчи чело, сякаш обмисляше, след това пак вдигна очи.

— Десет хиляди юана… — изсмя се нервно. — Това е повече от всичко, което загубих за цялата вечер досега. И все пак… И Шан-чи е прав. Играта ще стане по-интересна.

Хен се спогледа с двамата си приятели, после пак погледна към Сергей.

— Не бихме искали да ви насилваме…

— Не — Сергей разтърси глава, сякаш вече беше взел твърдо решение. — Десет хиляди юана — десет хиляди юана. За добро или за зло.

Облегна се назад и започна да гледа как И раздава картите. Както винаги, Хен веднага обръщаше всяка карта, а лицето му красноречиво отразяваше късмета му. От своя страна Сергей изчака да получи всичките си седемнайсет карти и изчака и другите двама да подредят картите си, преди да обърне своите.

Докато ги подреждаше, се сети за последния път, когато беше победил Хен. Целта на Чу беше пряка и можеше да бъде изразена съвсем просто: да имаш най-много точки в ръката в края на последната игра. За това обаче човек не трябваше само да засили собствената си ръка, но и да отслаби противниковите. Сложната система на играта на чистене и размени, теглене на сляпо и открити предизвикателства беше разработена така, че да стимулира този аспект: да се изправиш срещу лепкавата паяжина на интригата, оплела всичко подмолно. За Хен сякаш имаха значение само относителните нива на картите — положителните им атрибути. Целта му беше да напълни ръката си със силни карти и бонус-комбинации — министри, глави на фамилии и генерали — и като толкова други като него не можеше да схване другата страна на нещата — мощния деструктивен потенциал на наложниците и синовете.

В Чу стойността на една карта невинаги изразяваше състоянието на нещата. Така беше с наложниците. В края на играта те носеха само 8 точки — 56 по-малко от глава на фамилия и 120 по-малко от министър. Освен…

Освен ако императорът беше останал без съпруга. В този случай наложницата придобиваше негативен аспект и не се брояха не само собствените й точки, но и 256-те, които иначе би донесъл императорът.