Счупеното колело полностью

Но знаеше, че е точно така. Нищо по-малко не би довело тук Чан-йе. Нищо не би го докарало до подобно състояние.

Хен Ю въздъхна — раздразнението му изведнъж се смени с отчаяние. Никога ли нямаше да се освободи от грешките на чичо си? Първо цялата онази работа с Лу Кан, а сега и това. Сякаш бащата се беше преродил в своя син пройдоха, за да продължи да пилее богатствата на фамилията със същото нехайство и себичност.

Защото сега щеше да му се наложи да взима заеми, за да осъществи плановете си. Да приеме онзи заем с висока лихва, който му предлагаше ши Сакстън. Един милион юана! Изруга тихичко, след това се дръпна назад и раздразнено изтръгна полите на своето пау от хватката на племенника си.

— Да влезем в кабинета, Чан-йе. Ще ми разкажеш какво е станало.

Седна зад голямото си министерско бюро и изслуша историята на Чан-йе със сурово лице. Когато той млъкна, не каза нито дума и се замисли. Най-накрая погледна към Чан-йе и поклати глава.

— Държал си се като глупав младок, Чан-йе. Първо си се надценил. Това само по себе си е достатъчно лошо. Но после… Е, да обещаеш нещо, което не е по силите ти, това е… непростимо.

Забеляза как Чан-йе се изчерви и наведе глава. Значи все пак имаше някакво чувство за порядъчност, помисли си. И за срам.

— Както и да е — продължи той, окуражен от явния признак на срам у племенника си. — Ти си ми роднина, Чан-йе. Ти си Хен — произнесе името с гордост, която накара племенника му да вдигне глава и изненадано да срещне погледа му. — Да. Хен. А думата, дадена от Хен, трябва да се изпълнява — независимо дали той е сгрешил или не.

— Искаш да кажеш…

Тонът на Ю стана твърд.

— Искам да кажа, че ще мълчиш и ще ме слушаш!

Хен Чан-йе отново смирено наведе глава. Сега целият беше покорство и послушание.

— Както казах, един Хен трябва да държи на думата си. Така че, Чан-йе, ще изпълня условията на ши Новачек. Ще му дам бронзовата статуя Комин, за да уредим дълга ти. Що се отнася до исканата от него информация — можеш сам да уредиш това още сега. Терминалът е ето там, в ъгъла. Обаче… има две неща, които ще трябва да направиш за мене.

Чан-йе изведнъж леко надигна глава.

— Първо, ще подпишеш половината от годишния ти доход да бъде поставен под попечителство чак докато навършиш трийсет години.

Чан-йе се поколеба, след което кимна неохотно.

— Добре. И, второ, ще се откажеш от членството си в „Нефритовия божур“.

Хен Чан-йе вдигна поглед смаян.

— Но, чичо…?! — после забеляза гневната решителност, изписана на лицето на Хен Ю, и сведе очи. — Както кажеш, чичо Ю.

— Добре — обади се Хен Ю вече с по-мек глас. — Върви тогава при терминала. Знаеш как се действа. Кодовете са отбелязани отдясно. Но ако трябва, питай. Ще бъда тук още няколко часа — трябва да подготвя докладите си.

Проследи с поглед Чан-йе, след това се облегна назад, приглади брадата си с лявата си ръка, а дясната отпусна върху бюрото. Един милион юана! Това наистина би било катастрофа. Но това… тази сделка. Усмихна се. Да, това беше възможност, дадена му от боговете, за да сложи юздата на безпътния си братовчед — да го научи на самодисциплина. Ами цената? Една грозна бронзова статуя, която струваше най-много двеста юана, и някакви си сведения за негов състудент!

Кимна — беше странно доволен от хода на нещата. После отново се върна към доклада. Тъкмо понечи да го пъхне в процепа зад ухото си и Чан-йе се обърна към него:

— Чичо Ю?

— Да, Чан-йе?

— Май той няма досие?

Хен Ю се засмя, след това се изправи и заобиколи бюрото си.

— Разбира се, че има, Чан-йе. Няма човек в Чун Куо без досие. Сигурно погрешно си набрал кода.

Погледна към екрана. На него беше изписано:

НЯМА ИНФОРМАЦИЯ.

— Чакай — той взе листчето от ръката на братовчед си. — Я да видим сега.

Щом видя името, изписано на листа, се сепна, след това притеснено се разсмя.

— Нещо не е наред ли, чичо Ю?

— Не… нищо. Аз… — усмихна се окуражително, после въведе кода и получи същия отговор, както и Чан-йе преди това. — Хммм… Сигурно на този терминал му има нещо. Ще извикам някой да го провери.

Хен Чан-йе го гледаше със странен поглед.

— Да почакам ли, чичо?

В първия миг той не отговори — в ума му напираха въпроси. След това разсеяно поклати глава.

— Не, Чан-йе… — после си спомни кой ден беше и го погледна в очите. — Знаеш ли кой ден сме днес, Чан-йе?

Младежът поклати глава.

— Значи си си губил времето в хазарт, а гробът на баща ти си е останал непометен?

Чан-йе преглътна и засрамено наведе глава.

— Сао му… — измърмори той.

— Да, Сао му… или поне ще бъде още три четвърти час. Сега върви да изпълниш дълга си, Чан-йе. До утре ще разполагаш със сведенията — обещавам ти.

Когато Чан-йе излезе, той заключи вратата и отново отиде до терминала.

Бен Шепърд… Е, за какво ли му трябваше на ши Новачек информация за момчето на Шепърд? В едно беше сигурен — това не е безобидно любопитство. Никой — нито хан, нито хун мао — не би хвърлил цял милион за такава дреболия, освен ако няма някакъв скрит смисъл.