Счупеното колело полностью

Вярно, беше намерил инцидента за изключително забавен, но веднага бе разбрал, че това е идеалният претекст да подразни останалите тангове — идеалният дразнител — и да преувеличи реакцията си. Беше видял как отпуснаха юздите срещу непочтителността му. И това после му бе дало възможност да блъфира, да се прави на честен човек. Да извади чувствата си на показ и да парадира с тях пред гостите. Пое си дълбоко дъх, след това отново вдигна поглед и забеляза как очите им постоянно се връщат върху му. „Да — помисли си. — Сега ме мразят, но и неохотно ми се възхищават. Мислят ме за груб, но честен. Е, нека си грешат и в двата случая. Нека да приемат повърхностното проявление за същност, защото това ще улесни нещата в бъдеще.“

Отново се обърна и погледна към гробницата. Бяха мъртви — всеки един от тях, присъствал в стаята в деня, когато го заточиха. Всички — баща и майка, братя и чичовци. Мъртви. И той ги беше убил — всички, един по един.

„И сега тангът съм аз и спя в леглото на баща ми с жените и прислужниците на баща ми.“

Пресуши чашата си, през него премина слаба тръпка на удоволствие. Да. Беше затворил устите им и склопил очите им. И никой никога нямаше вече да му казва какво може или не може да прави.

Никой.

Два часа по-късно Ван Со-леян седеше в стаята на баща си, в големия стол с висока облегалка, с лице към огледалото и с гръб към вратата.

Чу вратата да се отваря и меки стъпки да прекосяват плочките.

— Ти ли си, Сладък Дъжд?

Чу, че стъпките спряха, и си представи как момичето се навежда ниско, докато се покланя. Млада хубавица; може би най-хубавата от прислужниците на баща му.

— Чие хсия?

Обърна се наполовина, отпуснат от виното, което беше изпил, и протегна ръка.

— Донесе ли лавандуловата купа?

Първо — слабо колебание, после:

— Да, чие хсия.

— Добре. Е, тогава ела. Искам да се погрижиш за мене, както си се грижила за баща ми.

И отново имаше слабо колебание, преди тя да започне да действа. После заобиколи, ниско наведена, и коленичи пред него, като леко държеше купата с дългите, тънки пръсти на лявата си ръка.

Беше гледал записа на последната вечер на баща си: бе видял как Сладък Дъжд беше свещенодействала с него, за да го накара да се изпразни в лавандуловата купа. Е, сега щеше да стори същото с него. Но този път никой нямаше да гледа. Беше изключил камерите. Никой освен него нямаше да знае какво прави в личното си пространство, оградено от стените на спалнята му.

Отметна халата от скута си, излагайки голотата си. Пенисът му все още беше съвсем отпуснат.

— Е, момиче, какво чакаш?

Главата му се отпусна назад и той затвори очи в очакване. Чу се слабото шумолене на коприна, докато тя се приближи, след това усети пръстите й да се движат по плътта му. Потръпна, после кимна на себе си — усещаше пенисът му да се втвърдява под пръстите й. Такова деликатно докосване — като коприна — пръстите й бавно, дразнещо го галеха по цялата му дължина, караха дъха му да спира в гърлото му.

Отвори очи и погледна надолу към нея. Главата й беше сведена, насочена към онова, което вършеше, тъмнината на косата й се задържаше от една-единствена бяла нефритова игла.

— Така ли докосваше баща ми?

Тя вдигна поглед.

— Не, чие хсия. Но си помислих…

А пръстите й все още работеха по него, събираха цялата му същност в онази малка връзка на насладата там, между краката му.

— Помисли си какво? — каза той след малко; думите едва се чуваха.

Тя се поколеба, след това пак вдигна поглед към него — този път открито.

— Всички мъже са различни, чие хсия. Както и техните нужди…

Той бавно кимна. Богове, какво удоволствие. Никога не беше и сънувал, че ръцете на жена могат да са толкова мощен инструмент на насладата.

Очите й отново срещнаха неговите.

— Ако тангът би предпочел, бих могла… да го целуна там.

Той потрепери. Думата „целуна“ обещаваше наслади отвъд въображението. Едва кимна.

— Да. Бих искал.

Чу я да оставя купата на пода; главата му падна назад, очите бяха затворени, после усети да го повдига към устните си. Отново потръпна — беше излязъл извън себе си. След това за известно време сякаш не беше на себе си, превърнал се в едничка нишка от съвършена наслада, свързана с топлата влага на устата й; наслада, която растеше и растеше…

Не чу вратата да се отваря. Нито чу стъпките по плочките, но движението на момичето пред него го накара изведнъж да отвори очи и да вдигне поглед, вперен в огледалото.

Нежна Върба беше почти над него, ножът вече бе вдигнат в дясната й ръка. Веднага ритна с десния си крак, отблъсна Сладък Дъжд от себе си и от мястото си се хвърли напред.

И съвсем навреме. Ножът на Нежна Върба пропусна рамото му на косъм, разкъса копринената тапицерия на стола и се заби в дървената облегалка. Ван се извърна бързо с лице към нея — два пъти по-тежък и с цяло чи по-висок — но момичето продължаваше да напада, лицето й беше изпълнено с омраза и отвращение.