Счупеното колело полностью

Седмината се бяха задействали бързо след смъртта на Ван Хсиен и бяха арестували последните малобройни останки от опозицията на Първо ниво, като по този начин бяха предотвратили ново пламване на Войната между фракциите Горе — но дори и те бяха изненадани от размерите на бунта долу в Града. И преди имаше бунтове, разбира се, но никога в такъв широк мащаб, нито пък с такива отвратителни последствия. Служители на Седмината, сред тях — и палубни магистрати, бяха бити и убити. Бяха унищожени постове на службите за сигурност, а на места на силите на реда се бе наложило да се изтеглят, за да спасят живота си. Бавно, много бавно нещата се бяха уталожили, пожарите — догорели, а в някои части на Града — в Източна Азия и Северна Америка по-специално — силите за сигурност само след дни бяха минали в настъпление и потушили последните няколко огнища на съпротива. Редът беше възстановен. Но докога?

Знаеше, че това е предупреждение. Знак за онова, което идва. Но щяха ли Седмината да се вслушат в него? Или щяха да продължат да пренебрегват проблемите, които тормозят живеещите по най-ниските нива на Града, и да хвърлят вината за смутовете върху групи като Пин Тяо?

Бен замислено потърка брадичка. За почтеното гражданство от Средните нива Пин Тяо бяха плашила — символ на унищожителните сили, които Войната беше отприщила. Но истината беше друга.

Пин Тяо се бяха появили в новините за първи път преди осемнайсет месеца, когато трима членове от тяхната фракция бяха отвлекли и убили един администратор от Средните нива. Бяха издали брошура, в която твърдяха, че администраторът бил корумпиран и брутален тип, злоупотребявал с положението си и заслужавал такава съдба. Това беше истина, но властите веднага се бяха противопоставили и бяха представили мъртвия чиновник като уважаван семеен човек, жертва на група луди. Луди, искащи едно-единствено нещо — да разрушат Града и да унищожат самото Чун Куо.

Седмиците минаваха, а постоянно имаше безчинства на Пин Тяо. Медиите подхванаха шумна кампания срещу групата, свързвайки името й с всеки изблик на насилие или граждански вълнения. В официалните твърдения имаше известна доза истина, защото тактиката на Пин Тяо беше вандалска, а привидно случайната природа на мишените им целеше максимално разрушение. Както и да е, мащабът на дейността на Пин Тяо беше страшно преувеличен. Създаваше се впечатлението, че ако бъдат унищожени Пин Тяо, проблемите ще изчезнат заедно с тях.

Кампанията имаше ефект. Или поне имаше ефект в Средните нива. По-надолу обаче, по порутените, претъпкани нива в дъното на Града, виждаха в Пин Тяо нещо по-различно. Там те бяха герои, каузата им — мощно и истинско изражение на отколешни недоволства. Поддръжниците на терористите се увеличаваха. И щяха да продължават да се увеличават, ако не беше трагичният инцидент в детските ясли на Средните нива.

По-късно поверителни източници от горните нива дадоха съвсем ясно да се разбере, че Пин Тяо нямат нищо общо с така нареченото „Масово клане в кантона Лион“, но медиите имаха страхотен ден — непрекъснато нападаха Пин Тяо за, както се изразяваха, „варварство и безчовечност, проявени от страхливци“.

Ефектът беше незабавен. Само за една нощ вълната на общественото мнение се обърна срещу Пин Тяо, а последвалата операция на силите за сигурност доведе до залавянето и екзекуцията на над осемстотин членове на фракцията — повечето от тях идентифицирани от дотогава симпатизирали им приятели и съседи.

За Пин Тяо тези две седмици бяха кошмарни. Бяха потънали в неизвестност. Но от няколко дни бяха загърбили всичко това. Рибата — символът на Пин Тяо — можеше да се види навсякъде по всички нива, изрисувана по стени или изписана с кръв върху лицата на техните жертви.

В отговор властите бяха ударили здраво. В „Мид Текст“ бяха наблегнали сериозно на старите страхове. Сегашните беди, твърдяха те, били резултат от заговор между Пин Тяо и малка фракция Горе, която финансирала злодействата им.

Бен спря кадъра и се замисли над онова, което му беше казал Ли Шай Тун онази вечер преди пет години — за това, какво означава да познаваш врага си. Тогава Ли Шай Тун говореше тъкмо на това ниво, като приемаше на доверие самоизмамите и полуистините, които предлагаше „Мид Текст“. Но тези хора — и терористите, и военните — бяха просто нищо: пяната по повърхността на кладенеца. А кладенецът беше дълбок. Много по-дълбок, отколкото Седмината смееха да си представят.

Пусна отново записа. Бърборенето започна веднага, екранът отново се изпълни с картини на бунт и грабежи.