Никой не промълви дума и не помръдна. Изострянето на фокуса и вниманието се усещаше осезателно в краткото мълчание, докато Кадербай обмисляше отговора си. Всеки от мъжете имаше собствено мнение и способности за красноречие, ала оставах с ясното впечатление, че, обикновено последната дума казваше Кадербай. Усетих, че неговият отговор ще определи тона и може би дори ще стане отговорът, който тези мъже биха дали, ако отново се зададе въпросът за страданието. Изражението му беше безстрастно, а очите му — скромно сведени, но той бе твърде умен и усещаше страхопочитанието, което вдъхва на другите. Когато го опознах по-добре, открих, че жадно се интересуваше от това какво мислят другите за него и винаги безпогрешно усещаше собствената си харизма и въздействието й върху околните: и как всяка произнесена от него дума, отправена към всекиго, освен към Господ, бе представление. Той хранеше въжделението да промени света навеки. Никоя негова дума или постъпка, дори и тихото смирение в гласа му, когато той ни заговори тогава, не бяха случайни, не бяха нищо друго, освен точно изчислена частица от неговия план.
— На първо място бих искал да направя обобщение, а после да го поясня с по-подробен отговор. Позволявате ли ми? Добре. Тогава, към обобщението — аз мисля, че страданието е способът, чрез който подлагаме на изпитание любовта си. Всяко страдание, без значение дали е дребно, или мъчително голямо, в някакъв смисъл е изпитание на любовта. В повечето случаи страданието е също и изпитание на нашата обич към Бога. Това е първоначалното ми твърдение. Иска ли някой да го обсъди, преди да продължа?
Огледах лицата им, едно подир друго. Някои посрещаха изказването му с одобрителна усмивка, други кимаха в съгласие, а трети бяха набърчили съсредоточено чела. Всички явно много искаха Кадербай да продължи.
— Много добре, ще премина към по-подробния си отговор. Свещеният Коран ни казва, че всичко във вселената е свързано помежду си и че дори и противоположностите са обединени по някакъв начин. Мисля, че има две неща за страданието, които трябва да запомним, и те са свързани с удоволствието и болката. Първото е: че болката и страданието са свързани, но не са едно и също. Болката може да съществува и без страдание, а е възможно и да страдаш, без да изпитваш болка. Съгласни ли сте?
Той огледа съсредоточените, притихнали в очакване лица и забеляза одобрение.
— Разликата между тях, мисля, е следната: че онова, на което ни учи болката — например, че огънят изгаря и е опасен — неизменно е индивидуално, само за нас; но онова, на което ни учи страданието, е, което ни обединява като единно човечество. Ако не страдаме от нашите болки, то ние не сме постигнали познание за нищо, освен за самите себе си. Болката без страдание е като победа без борба. Ние не научаваме от нея нищо, което да ни направи по-силни, по-добри или да ни доближи до Бога.
Останалите заклатиха утвърдително глави.
— Ами другото, удоволствието? — попита Абдул Гани. Няколко мъже се разсмяха тихичко и му се усмихнаха, щом ги погледна. И той им се засмя. — Какво?
— Е… — продължи Кадер. — Мисля, че това малко прилича на казаното от господин Лин за онзи тип, Сапна — как той е преиначил думите от християнската Библия. Обратното. Страданието е съвсем същото като щастието, ала наопаки. Едното е огледален образ на другото и не притежава истински смисъл, нито пък може да съществува без другото.
— Извинявам се, но не разбирам — рече благо Фарид, погледна останалите и се изчерви силно. — Бихте ли обяснили, моля?
— Ето как е — отвърна любезно Кадербай. — Вземи за пример моята ръка. Ако разтворя ръката си ето така, разперя пръстите и ти покажа дланта или ако я разтворя и я положа на рамото ти с разперени пръсти, ето така — това е щастието, или може би го наричаме така заради този миг. А ако свия пръстите си в здрав юмрук, ето така, можем да наречем това страдание. Двата жеста са противоположни по сила и по значение. Всеки от тях изглежда съвсем различно и двата са способни да постигнат различни неща, но ръката, която ги оформя, е една и съща. Страданието е щастие наопаки.
После всеки мъж отново взе думата, самата дискусия се движеше ту напред, ту назад и се обръщаше наопаки, докато те привеждаха доводи цели два часа. Пуши се хашиш. На два пъти отново поднесоха чай. Абдул Гани реши да го смеси с малко парче опиум и го пресуши с оттренирана гримаса.
