— Тогава иди в кухнята и се нахрани — каза Мара. — Проявих небрежност в гостоприемството си и бих искала да те поканя да възстановиш силите си, преди следващото ти посещение.
— Милейди е щедра, но трябва да тръгвам.
Мара му махна да тръгва и след като той затича по пътя, погледна рязко Сарик.
— Аракаси да се върне колкото може по-скоро.
Припряността й не се нуждаеше от обяснение. Защото ако новината на бегача беше вярна, това беше най-изключителното събитие, случвало се през целия й живот, а и от векове. След като правилата на Великата игра бяха завинаги променени и до деня, в който Небесната светлина променеше решението си, той беше единствената власт в империята. Освен ако, помисли си Мара с присъщата за Кевин ирония, някой не реши друго и не го убие.
Минаха почти две седмици, докато Аракаси дойде — заради заобиколните начини, на които толкова държеше. През това време слуховете се вихреха. Противно на очакваното, не последва никакво официално известяване за вълненията, свързани с екзекуцията на Аксантукар. Но дните се редяха мъгливи и влажни, следобедите носеха ситен дъждец и порои, както всяка година в този сезон. Интригите и клюките изобилстваха, но императорът неоспоримо си оставаше жив и на власт в Кентосани. Според мълвата осем от робите му бяха умрели от различни екзотични отрови, оставени в блюдата му с храна, и трима готвачи и двама имперски икономи бяха обесени за свързани с това актове на измяна. Търговията продължаваше, но неспокойно, като в затишие пред буря.
Потискащото време правеше дори неспокойното тъпчене на място неприятно. Мара прекарваше неуморни часове да пише писма до различните си съюзници. Само посланията й до Джиро от Анасати оставаха без отговор, което не беше изненада.
Кевин вехнеше в натежалия влажен въздух на дъждовния сезон. Не толкова гъвкав като Мара спрямо житейските неясноти, той лежеше задрямал на постелята в ъгъла на дневната й, приспан от тихия ромон на дъжда и от скърцането на перото на Мара.
В сиво-зеления сумрак, затаил се от поредния пороен дъжд, се появи сянка.
Мара се изправи стъписана и дъхът й спря. Движението й събуди Кевин, който се надигна с инстинкта на боец и ръцете му посегнаха за меча, който отдавна го нямаше.
След това мидкемиецът се отпусна и се изсмя самоукорително.
— Богове, изплаши ме, човече.
Аракаси пристъпи вътре, тежкият черен халат се люшна около прасците му. Сандалите му бяха подгизнали и полепнали със стръкове трева, което издаваше, че е дошъл през пасищата на нийдра.
Мара се отпусна с облекчение.
— Много време ти отне да дойдеш.
Началникът на шпионите се поклони, от ръба на качулката му закапаха сребристи капчици.
— Господарке, бях много далече.
Мара плесна с ръце на слугинята си и нареди:
— Кърпи. И сух халат, веднага. — Покани Аракаси да седне и да се подкрепи с чаша чоча от подноса до нея.
Аракаси си наля и прониза с поглед господарката си.
— Лейди, моля да не казваш на никого, че съм се върнал. Промъкнах се покрай стражите и се постарах да не ме видят.
Това обясняваше полепналата трева по сандалите му, но не и причината. И след като Аракаси не обясни странното си поведение, Мара бе принудена да го попита.
Главният шпионин завъртя тънката порцеланова чашка в ръцете си с нетипична за него възбуда. Намръщи се, помисли и пренебрегна кърпите и сухите дрехи, оставени му от слугинята. Все още в черното и все така мокър, каза.
— Осведомителите ми… Нещо може би се е объркало. Съществува възможността да са били компрометирани.
Мара повдигна вежди и с безпогрешна интуиция проследи мисълта му до едно отдавна минало събитие.
— Засадата, устроена на Кейоке?
Аракаси кимна.
— Мисля, че лорд Десио е позволил на нашия човек да избяга навреме, за да ме заблуди да повярвам, че другите ни агенти в домакинството на Минванаби не са засечени. Ако е така, то повишението на един от хората ми до лична служба на Тасайо…
— Е подозрително? — довърши Мара, след като той замълча. После махна пренебрежително с ръка. — Справи се с този проблем, както решиш. Ако смяташ, че на нашите земи може да се е внедрил шпионин на Минванаби, разкрий го. В този момент искам да знам какво всъщност се случи в Кентосани.
Аракаси отпи от чочата. Като че ли изпитваше неохота да изостави темата за възможен пробив, в мрежата си, но понеже Мара явно губеше търпение, превключи на исканата тема.
— Много неща се случиха, но малко беше публично. — Остави чашката толкова плавно, че тънкият порцелан не издаде нито звук. — Загубих свой агент в боя.
Мара не познаваше загиналия и никога нямаше да научи името му, но той беше слуга на Аракаси. Наведе почтително глава, както щеше да направи, ако й бяха донесли вестта, че един от войните й е загубил живота си в служба на нея.
Аракаси сви рамене, но без обичайната невъзмутимост.
— Просто се е оказал на неподходящото място, когато е започнал боят. Убит е от случайна стрела, но загубата е достойна за съжаление. Кандидатите за постове в Имперския дворец се проверяват грижливо и ще е много трудно да се замести.
