Слугите бяха подредили подноси с лека храна и освежителни напитки в голямата зала. Мара се настани на подиума. Накара Накоя да застане вдясно от нея и даде на Джикан разрешение да се оттегли, за което той толкова копнееше. След това покани с жест Джиро да се настани удобно на възглавниците срещу нея. Мястото, което му предложи, беше подходящо за равен. При тази добронамерена проява на вежливост той нямаше да може да възрази, че Тасидо и подофицерите му ще стоят зад гърба му. Почетната гвардия можеше да застане на подиума само когато се събираха враждебни страни за преговори. След като поне външно случаят не беше такъв, охраната на Джиро трябваше да остане до вратата. Най-довереният слуга на Мара поднесе на благородния гост купа, за да измие ръцете си, и кърпа. Мара учтиво попита какво би желал да пие Джиро, като избра съвършено момента, за да задържи госта ангажиран с банални неща, и заговори преди той да е имал време и възможност да се окопити.
— След като на човек не биха му трябвали толкова много войници за визита да утеши вдовицата на брат си, допускам, че баща ти има някакво послание за мен?
Джиро се вцепени. Съвзе се бързо и със завидно самообладание и вдигна глава: Мара беше ударила здраво и право в сърцето. Беше обърнала срещу него спомена за брата, умрял, за да укрепи Акома позицията си в Играта, и също така бе намекнала, че Джиро желае да „утеши“ вдовицата на брат си по по-интимен начин, отколкото цуранският обичай намираше за приемлив, а също така — и че той не е нищо повече от ратайче на своя баща. Това беше словесният еквивалент на плесница през лицето. Погледът, отправен от сина на Анасати към нея, беше леден и изпълнен с невъобразима омраза.
Мара прикри трепета си. По пребледнелите стиснати устни на Накоя осъзна, че е направила грешка. Тя също беше подценила враждебността на Джиро. Този млад мъж я презираше със страст, неподобаваща за възрастта му. По студеното му мълчание Мара разбра, че е готов да дебне като отровната релли от блатата и да не бърза, докато не види шанса си. Нямаше да направи хода си срещу нея, докато не се убедеше, че капанът му е съвършен и победата абсолютно сигурна.
— Няма да повтарям слуховете, свързани с предпочитанията на милейди към любовници след загубата на благородния й съпруг — заговори Джиро толкова високо, че можеше да го чуят слугите зад вратата. За да наблегне колко унизителна е темата, вдигна питието си без ръката му да трепне и отпи. — И да, наистина напуснах важна търговска сделка в Сулан-Ку, за да се отбия тук по предложение на баща ми. Чул е за тайни срещи между определени членове на Съвета и е убеден, че това би могло да намеква за заговори, които застрашават интересите на неговия внук Аяки. Като регент на наследника на Акома той ти изпраща предупреждението си.
— Думите ти са празни — изтъкна Накоя с язвителността на старица, живяла достатъчно дълго, за да види много млади, поддали се на глупостта. И добави с добре усвоен, от многото години служба като дойка тон: — Тъй като нито Анасати, нито Акома няма да спечелят, ако Аяки не успее да наследи титлата, те съветвам да си по-конкретен.
Джиро кривна глава с най-лекия намек за неприязън.
— Баща ми не е в течение на тези заговори, Първа съветнице, прескъпа милейди. Съюзниците му не са говорили пряко с него, което според него би могло да се дължи на големи подкупи. Но има очи и уши на важни места и те гледат и слушат, и той поиска да научите, че фракциите, близки до Минванаби, са се срещали тайно неведнъж. Омечан са били чути да хвалят сдържаността на лорд Десио пред оскърблението на Акома, а макар те да са силни, зависимостта им от добрата воля на Минванаби във военния съюз ги кара да са предпазливи да не загубят поддръжници в момента. Не само Омечан хвалят хладнокръвното планиране на Десио, а това одобрение действа срещу интересите на наследника Аяки. Накратко, имаш малко съюзници, които да те подкрепят във Висшия съвет.
Мара махна на един от слугите да изнесе подноса с храната, която Джиро не бе докоснал. Макар да съжаляваше, че ще предизвика разочарованието на Джикан, че най-хубавите плодове в кухнята са били пренебрегнати, беше твърде напрегната, за да си угажда. Не й харесваше начинът, по който шареха очите на Джиро и попиваха всяка подробност в залата на Акома, как брояха слуги и войници. Интересът му таеше жаждата на офицер във вражески лагер, който събира информация в подготовка за нападение. Джиро не беше праволинеен и открит като по-големия си брат Халеско и разсъждаваше с коварство, породено от амбиция. Мара се стремеше да разбере колко от това, което й говори, е истина и колко — преувеличение, предназначено да я сплаши.
— Това, което казваш, не е съвсем неизвестно за мен, Джиро, поне в общи линии. Определено не е било нужно баща ти да те изпрати, прекъсвайки важната ти сделка, за да ми кажеш тези неща — подхвърли тя, за да провери. — Един слуга вестоносец щеше да е достатъчен.
Джиро я погледна равнодушно и отвърна:
