— Накоя, определено имам да мисля за много по-сериозни неща и без да се натоварвам с дреболии. Ако в Съвета наистина се кроят някакви заговори, мрежата на Аракаси със сигурност щеше да ме е уведомила.
През открехнатия параван падна слънчева светлина и очерта лицето на Първата съветничка като сбръчкана пародия на камея.
— Господарке — заговори тя мрачно, — разчиташ на шпионите на Аракаси много повече, отколкото би трябвало. Те са само хора. Не могат да погледнат в ума на Десио и не могат да чуят всеки шепот, който се разменя в тъмни ъгли зад затворени врати. Могат да бъдат само на едно място в един и същи момент. И като смъртни хора, може да бъдат купени или подведени.
— Накоя, тревожиш се повече от нужното. Имаш разрешението ми да се оттеглиш и да потърсиш малко душевен мир. — Докато Накоя приключваше с вдървения си поклон, Мара започна да смъква тежкия си халат. Искаше й се да се окъпе и преоблече, и може би да поръча играчи, които да я разсмеят. Утрото й с чо-джа изглеждаше много далечно. Ледено сдържаната враждебност на Джиро я притесняваше много повече от тревогите на Текума със Съвета. И й липсваше Кевин, непоносимо. Зажадняла за близостта му до болка, тя импулсивно прати момчето куриер да доведе писар. И щом той дойде и започна поклона си — беше натоварен с тежка чанта с креди и таблички, — го прекъсна с жест.
— Иди до новите полета за нийдра и наблюдавай работниците. Опиши всичко, което става там, с особено внимание към червенокосия, който е старши на робите. Искам да знам всичко, което прави и казва, за да мога да преценя ефикасността на работната му група.
Писарят се поклони ниско. Не беше негова работа да оспорва волята й. Но напусна озадачен от това, че Господарката се занимава с подробност, която влиза в задълженията на хадонрата. През цялото време, откакто служеше, никога не бе получавал такава необичайна поръчка.
Тасайо се усмихваше.
Изненадан от необичайното му изражение, Господарят на Минванаби загледа подозрително. След това си спомни, че братовчед му се връща от пътуване по реката и че Сулан-Ку е най-близкият град до именията на Акома, и се съвзе от стъписването си.
— Какво е станало? — попита нетърпеливо, след като братовчед му се поклони пред подиума, не големия с трона, а отрупаното с възглавнички ниво отстрани за не толкова официални поводи; когато Десио не беше длъжен по протокол да е високо над съветниците си.
До него Боен водач Ириланди без никакво негодувание чакаше да чуе мъжа, който го беше изместил във всяко отношение, освен с титлата. Тасайо беше както знатен по род, така и гениален полеви командир. Като първи помощник-командващ на Военачалника в кампанията на варварския свят беше наместник на Десио в ролята на Военен водач на клана. Според цуранската традиция службата на такъв велик пост можеше да донесе само чест на Минванаби.
— Милорд — заяви Тасайо с безукорна почит към братовчед си, — започна се.
Десио се напрегна в очакване. Вдъхновен от примера на братовчед си, се беше заел да упражнява военните традиции. Талията му вече не беше толкова отпусната, а месестото му лице беше изгубило детинския си вид. Усърдните упражнения с меча бяха подобрили уменията му до степен, в която на партньорите му не се налагаше грубо да се откриват, за да позволят на Господаря да победи. Десио вече не изглеждаше комично, облечен в броня за церемонии. По-старите слуги си шепнеха, че момчето изглежда почти толкова добре като баща си в младостта му, и може би дори още по-мъжествено.
Физическата сила не беше единствената придобивка на Десио. В отсъствието на Тасайо той беше наложил успешно правата си като Военен лидер на клана Шоншони, първата публична стъпка към възстановяването на престижа, изгубен със смъртта на баща му. По-самоуверен от когато и да било, Десио се изправи в цял ръст. Следобедното слънце от прозорците на тавана обля със светлина раменете му и скъпоценните украшения по него заискриха.
— Кажи ми подробностите!
Тасайо връчи шлема си на чакащия слуга, разроши сплъстената си от пот коса и започна да развързва ръкавиците си, докато говореше.
— Отново имаме вести от клана на Мара. — Двама слуги притичаха и единият наля вода от кана в купата в ръцете на другия. Без да спира да говори, Тасайо изплакна ръцете и лицето си, след което трети слуга го избърса. — Смятат пълното унищожение на дома на Мара за трудно начинание, но също тъй не са склонни да си навлекат нашия гняв — в случай че успеем.
Слугата сгъна мократа ленена кърпа и излезе, а от сянката на нишата до възглавниците на Десио Инкомо изпъна напред съсухрената си ръка.
— Милорд, точно както твърдеше Брули от Кехотара.
С необичайно спокойствие Десио позволи на Първия си съветник да продължи.
