— Това е семеен въпрос. Баща ми иска да разбереш, че заговорът в Съвета е дълбоко прикрит и умен. Не би компрометирал източниците си, като го довери на нает вестоносец. Изпращането на обвързан с нас човек от гилдията щеше да се регистрира и наблюдаващите противници щяха да го узнаят. Десио е платил да му отварят всяка книга на гилдията в Сулан-Ку. Едно съобщение, пратено от източниците на Анасати, Щеше да е твърде очебийно. — Кривна глава с много лек намек за ирония. — Но никой не би се усъмнил, ако чичо се отбие, за да навести останалия без баща племенник.
— Дори ако прекъсне важна сделка, за да направи учтива визита на тригодишен? — намеси се вежливо Накоя.
Джиро дори не се изчерви — нещо, което изискваше завидно самообладание.
— Не сме в положението да си разменяме обвинения, както би трябвало да помни Първата съветничка на вдовицата на брат ми. Освен това какво би ни навредило, ако Десио си помисли, че си споделяме тайни? Може само да си представя какви биха могли да са те. — Погледът му към Мара съдържаше смущаваща смесица от алчност и омраза.
Мара го изгледа изпитателно и дълго и това го принуди да се почувства неловко. Фамилията му се беше отнасяла към Бунтокапи като към неудобна прибавка. Тъкмо тяхното пренебрежение към възпитанието му й беше дало възможност, от която се бе възползвала без колебание. Това, че бе използвала в свой интерес неудовлетворените желания и непохватността на мъжа си, не я караше да се чувства горда, но Мара беше преразгледала ситуацията с очи, смекчени от съжаление. Знаеше, че носи цялата вина сама.
Ядосана от нападките на Джиро и по-уязвена, отколкото смееше да си признае, от намека му за Кевин, Мара реши да приключи визитата.
— Благодаря ти за новината, че Десио компрометира търговските гилдии — ценно е да се знае. Както и за готовността на Омечан да насърчават Минванаби. Ти изпълни задължението към баща си, никой не може да го оспори. Не бих искала да те задържам от важните ти сделки в Сулан-Ку.
Джиро отвърна с най-сухата възможна усмивка:
— Освен ако не пожелая да остана за вечеря, за чието приготвяне слугите ти ще положат цялото си старание и умение? — Кривна глава за отказ. — Компанията ти е несравнима. Но обстоятелствата ме принуждават да откажа. Ще трябва да си тръгвам.
— Без дори да погледнеш останалия без баща племенник, когото си дошъл да навестиш? — намеси се Накоя и извърна хитрите си очи към господарката си. — Твоят гост твърде много разчита на сигурността ти, господарке, за да е толкова уверен, че слухове за това няма да стигнат до грешни очи.
Този път цветът на лицето на Джиро се промени. Но бледността му се дължеше по-скоро на раздразнение, отколкото на смут. Той стана и се поклони.
— Виждам, че регентката на наследника на Акома е научила много от киселите стари жени, които държи до себе си.
— Киселите старици държат младите необуздани мъже на мястото им много по-лесно от младите хубавици. — Мара също стана. — Върни поздравите ми на своя баща, Джиро.
Това, че младият благородник не носеше никаква титла пред името си, явно го дразнеше неописуемо. Мара го изпрати до вратата. Той се качи в носилката си, без повече да погледне към нея, и дръпна завеските в мига, в който тя приключи със задължителните пожелания за лек и безопасен път.
Щом носачите надигнаха височайшия си товар и войниците, на Анасати се строиха в колони и поеха по пътя, Накоя въздъхна с облекчение.
— Слава на боговете, че не се омъжи за този, дъще на сърцето ми. Твърде умен е.
— Не храни приятелски чувства, това поне е сигурно. — Мара се намръщи и влезе в прохладната сянка на къщата.
Накоя я изгледа пронизващо.
— Какво очакваше, след като избра по-младия му брат пред него? От първия миг, в който с Текума се споразумяхте за брака ти с Бунтокапи, това момче те намрази. Смяташе се за по-добър кандидат за титлата ти и ще носи това недоволство в себе си до последния си ден. Нещо повече, мрази те двойно, защото дълбоко в душата си те желае. Пак би те взел, стига само да го пуснеш в леглото си. — Старицата въздъхна. — Но след това пак ще те убие, дъще, защото мисля, че това момче е невъзвратимо извратено от завист.
Мара оправи измъкнал се кичур коса, а след това пусна ръката си и гривната от рядък метал на китката й звънна.
— Кълна се в безумията на Лашима, колко лесно се наранява мъжката гордост! — Очите й издаваха болка, която нямаше нищо общо с яда на Джиро заради това, че някога го е отхвърлила.
Накоя й размаха пръст.
— Пак мислиш за лошия варварин.
— Кевин няма нищо общо с това. Защо трябваше Джиро да бие толкова път и толкова да се старае да ме предизвика само под предлог за някакви не много добре доказани тайни срещи в Съвета?
Този път Накоя я погледна изненадано.
— Господарке, няма да е зле да се вслушаш в съвета на лорд Текума — шпионите му може да не са толкова широко разпръснати като нашите, но са не по-малко надарени. Изправена си пред много голяма опасност.
Мара пренебрегна тревогата на Първата съветничка с раздразнение.
