Мара повдигна вежда.
— Той е по-досаден и от тебе. Сякаш на готвача трябва да му се казва как да приготви храната. Ще даде всичко от себе си за честта на Акома.
— Аз му казах да иде да надзирава — отвърна й тихо Накоя. — Готвачите може да поискат да подхвърлят на гост на Акома нещо не толкова апетитно — тяхната представа за чест е различна от твоята, дъще. — Бунтокапи не беше обичан и от кухненския персонал. Все пак Мара бе сигурна, че главният готвач на Акома няма да посрами дома й с нещо толкова дребнаво като да поднесат гнил плод на Джиро — колкото и да му се искаше да го направи.
Замисли се колко лесно бе започнала да възприема домашните си слуги като част от мебелировката. Това, че бяха негодували против жестокостта на Бунто също като нея, изобщо не й беше хрумвало. Помнеше колко грубо се беше държал с тях. Слугите и кухненските й работници сигурно бяха изстрадали повече и от нея през управлението на Бунтокапи и Мара, макар и със закъснение, изпита съчувствие към тях. На мястото на някое от момичетата в кухнята — или на неин брат, баща или любовник, — които ги влачеха да обслужват Бунто в леглото, тя сигурно също щеше да е изкусена да пробута на брат му остатъци, заделени за птиците джига.
— Трябва да обръщам повече внимание на чувствата на хората си, Накоя, иначе продължавам грубостта на Бунто.
Накоя само кимна. Времето за приказки беше свършило: боядисаната в червено и жълто носилка и редиците маршируващи воини вече влизаха в двора. Мара опипа гривната от нефрит и смарагди на китката си и се постара да изглежда достолепно. Почетната гвардия на Анасати спря и воините застанаха мирно, а носачите на Джиро внимателно спуснаха носилката пред прага.
В последния възможен момент Джикан изхвърча през вратата и зае мястото си до Накоя и Тасидо, който като старши Ударен водач на Акома командваше почетната гвардия на Господарката. Мара огледа с присвити очи войниците на Анасати и съжали, че на мястото му не е Кейоке или Люджан: бойците стояха в разреден строй, който позволяваше лесно да извадят оръжията си. Не беше очаквала друго, но да се изправиш срещу такава открита готовност за враждебен акт с един престарял командващ офицер до теб беше неприятно. Старият Тасидо имаше артрит и пердета на очите. В по-добри времена вече щеше да се е оттеглил на почетна пенсия. Но силите на Акома бяха понесли твърде много жертви на варварския свят, когато измяна бе причинила смъртта на лорд Сезу, и тя не можеше да си позволи да изгуби дори един офицер. След година или две на стария мъж щеше да се даде колиба близо до реката, за да може да преживее последните си дни в мир. Но днес не можеха да се лишат от нито един меч.
Мара не беше виждала Джиро от деня на сватбата си преди близо четири години. Обзета от любопитство, но и предпазлива, тя огледа излезлия от носилката млад мъж. Беше добре облечен, но не в предпочитания от баща му натруфен стил. Халатът му беше от черна коприна, скромно обшит по пешовете с червени пискюли и изискано украсен с раковини и лакирани топчета, а косата му бе подрязана като на воин. Беше по-висок от Бунтокапи; фигурата му беше по-стройна и движенията — много по-изящни. Лицето наподобяваше майчиното му, с високи скули и високомерна уста. Четвъртитата челюст му придаваше мъжественост, но ръцете му изглеждаха нежни като на жена. Беше чаровен въпреки известната жестокост, забелязваща се около устните и очите му.
Поклонът, с който я удостои, беше саркастично съвършен.
— Добре дошъл в дома Акома — поздрави го Мара и отвърна на поклона му с хладна сдържаност, в неизказан намек, че синът на Анасати е довел в двора й въоръжена свита, несъразмерна за визита на добра воля. Както й се полагаше като на по-старша по ранг, изчака гостът й да започне с официалната размяна на учтивости. След пауза, в която Джиро запази мълчание, очаквайки Мара да сбърка и да го попита за здравето му, гостът най-сетне каза:
— Как си, лейди?
— Добре съм, благодаря. Ти как си, Джиро?
Младият мъж се усмихна, но очите му останаха студени като на влечуго.
— Добре съм, както и баща ми, който ме изпрати. — Отпусна ръка на една от камите на колана си. — Виждам, че и ти си добре, Мара, и си станала още по-красива в майчинството си. Жалко е толкова хубава жена да овдовее толкова млада. Каква загуба.
Тонът му беше безукорно учтив, но думите му граничеха с оскърбление. Това не беше визита на помирение. Осъзнала, че поведението му се доближава до това на господар, гостуващ на свой васал, Мара надигна халата си и поведе през входа, принуждавайки го да я последва като слуга. Оставеше ли го да играе много дълго салонните си игри, щеше да се наложи да го търпи повече от следобеда. След като Текума щеше да очаква синът му да донесе колкото информация успее да изтръгне за Акома, Мара нямаше намерение да оставя на Джиро повод да се задържи през нощта.
