— Хубаво. Чудесно. Опитай пак. Виж дали не можем да изровим нещо оттам. Три дни, хора, това не е добре.
Мунк отново отпи от бутилката с вода и в този момент телефонът на масата пред него започна да вибрира.
Той се извини и бързо излезе на верандата за пушачи.
— Ало?
— Холгер?
Позна по гласа ѝ. След толкова много години.
— Там ли си, Холгер?
Гласът ѝ трепереше.
— Да, тук съм, Мариане. Случило ли се е нещо? Намери цигара в джоба на якето си.
— Чувал ли си се с Мириам?
— Не. От няколко дни не съм. Защо?
От другата страна за момент настъпи тишина.
— Ами аз…
— Случило ли се е нещо? — повтори Мунк въпроса си и запали цигарата.
— Снощи трябваше да вземе Марион, но не успявам да се свържа с нея.
— Как така?
— Гледах Марион…
— И Мириам я няма?
— Не съм сигурна — продължи Мариане. — Не искам да ти създавам грижи, но не знаех на кого другиго да се обадя.
— На мен ще се обадиш, разбира се.
— Нали няма проблем?
— Естествено. Боже Господи, Мариане… Сигурно няма причина за тревога — опита се да я успокои Мунк. — Знаеш какви ги върши понякога Мириам…
— Вече не е на петнайсет, Холгер — прекъсна го Мариане. — Наистина се безпокоя. Трябваше да дойде снощи, а сега не мога да се свържа с нея.
— Сигурно само… — продължи Мунк, но Мариане пак го прекъсна.
— Излъга ме.
— Как така те излъга?
— Каза, че ще помогне на Юлие с нещо, но аз ѝ се обадих и… не призна веднага, но е било лъжа.
— Кое?
— Акция.
— За какво говориш?
— Като едно време. Незаконна акция. Не е помагала на Юлие, било е само претекст.
Мунк загуби нишката.
— Каква акция, Мариане?
— Не искаше да ми каже, но накрая го изкопчих от нея.
— От кого?
— От Юлие?
Мунк продължаваше да не схваща за какво говори тя.
— Кое?
— Пак е станала активистка.
— Кой?
— Мириам. Не ме ли слушаш, Холгер?
Гласът ѝ прозвуча рязко и Мунк най-сетне започна да се пробужда. Главоболието беше изчезнало.
— Спокойно, Мариане. — Той дръпна от цигарата. — Със сигурност няма причина за тревога. И преди се е случвало, нали? Типично за нея. Непокорна е. Познаваш Мириам, никога няма да…
— По дяволите, Холгер! Не е вече на петнайсет. Страх ме е. Изчезнала е. Разбираш ли какво ти казвам?!
— Мариане, отпусни се. Разбирам, естествено. Отишла е на някаква акция? Каква е тази акция?
— За защита на животните — отвърна Мариане. Някъде в Хюрюм. Но снощи трябваше да се е върнала.
— Успокой се, започни от началото. Какво е щяла да прави?
— Юлие каза, че не е минало по план — продължи Мариане. — Затова са се отказали. Прекратили са акцията. Били се разбрали да се укриват в продължение на три дни, ако нещо са обърка.
— Значи се крие? — предположи Мунк.
— Не, Холгер. Била е в колата на онзи от снимката в интернет.
— На кого?
— Онзи, когото търсите. От случая с убийството.
Мариане звучеше почти изцедена, гласът ѝ отекваше отдалече, някъде там на другия край.
— Кой? — отново попита Мунк.
— Страх ме е, Холгер — простена немощно Мариане.
— Значи Мириам е тръгнала на някаква акция?
— С онзи, когото издирвате.
— Кого имаш предвид? Якоб Марштранер ли?
— Да — прошепна тя.
— Преди колко време говори с Юлие?
— Преди две минути. Току-що затворих.
— И Юлие потвърди, че Мириам е била в колата му?
— Юлие ми каза за него. Страх я е. Сигурно е станало нещо. И те не могат да се свържат с никого от двамата.
— Юлие вкъщи ли си е сега?
— Да, на „Мьолергата“. Помниш ли къде живее?
— Да, да, помня, разбира се.
— Ще поговориш ли с нея?
— Естествено, Мариане. Сега затварям и ще ѝ се обадя. Ще се чуем пак след малко.
Мунк затвори, втурна се в заседателната зала, където го посрещнаха зяпнали лица.
— Къри, Ким, идвате с мен — извика запъхтяно той.
Две учудени физиономии.
— Ясно ли е? Всички останали… трябва ми цялата налична информация за акция на защитници на животните — трябвало е да се проведе в Хюрюм преди няколко дни. Фронт за освобождение на животните. Нужно ми е всичко, което успеете да намерите. Започнете с Юлие Вик. Тя е връзката. Трябва ми сега. Веднага.
— Какво ще… — понечи да попита Лудвиг Грьонли, но Мунк вече бе изчезнал през вратата.
