В кабинета си на улица „Марибуесгата“ Габриел Мьорк седеше пред екраните със самодоволен вид. Младият хакер хранеше безрезервно уважение към Холгер Мунк, но както винаги на заседанието имаше пропуски. Възрастта му. Сигурно това бе причината. Мунк скоро щеше да навърши петдесет и пет, всъщност не беше чак толкова стар, но изглежда възпълният следовател бе забравил, че не живеят вече във времето, когато бе започнал кариерата си.
Младо момиче на седемнайсет години, Камила Грийн, бе намерено мъртво на полуостров Хюрюмлане с цвете в устата и никой не беше отворил дума за социалните мрежи. Габриел се поколеба дали да не вдигне ръка и да каже нещо, но се отказа. Мунк беше в странно настроение, навярно защото приятелят на бившата му съпруга фигурираше в списъка на служителите на разсадника. Така или иначе младежът усети, че моментът не е подходящ да дава уроци на шефа си как функционира светът днес.
По-добре да се заеме сам. Сигурно дори щяха да го похвалят. Той отпи глътка от колата до клавиатурата и захапа поредната дъвка. Фейсбук, Туитър, Тъмблр, Редит, Инстаграм. Мунк бе изключително способен следовател — Габриел отлично разбираше защо именно той оглавява отдела на улица „Марибуесгата“ — но що се отнася до нета и как младите хора общуват помежду си, главният следовател още живееше в каменната ера.
Габриел Мьорк намери във Фейсбук много профили с името „Камила Грийн“, но нито един не принадлежеше на девойката от познатите снимки. Момиче от Южна Каролина по бикини, възрастна дама от Флорида със снимка на котката си, жена от Швеция, девойка от Унгария, но никоя не беше търсеното момиче. Странно наистина — помисли си първо той — учудващо е, че я няма във Фейсбук — но после се заигра с имената и след като пробва няколко различни комбинации, най-сетне я откри.
Профил във Фейсбук и в Инстаграм. Това намери. Прегледа два пъти снимките в Инстаграм, опитвайки се да намери пътя към полицая в себе си, да анализира находката си. Защото имаше нещо необичайно. Веднага забеляза. Наличното там бе твърде оскъдно. Съвсем малко публикации във Фейсбук. Незначително количество снимки в Инстаграм. Крайно нетипично за седемнайсетгодишно момиче. Няколко селфита. „Скучно ми е“ — под снимка как Камила се прозява, вероятно в стаята си в Хюрюмланския разсадник. „Утре ще яздя Уърлуинд!“ под снимка, на която показва палец нагоре и се усмихва — на същото легло и същия фон. Малко снимки на коне. Няколко лайка. Един-два коментара: „Честит рожден ден!“ и „Липсваш ми, сладуранке!“, но иначе имаше малко неща и това се стори чудно на Габриел, докато не отиде надолу и не видя датата на създаването на профилите.
Бяха нови. И двата — направени на една и съща дата. 30 юни. Само три седмици преди изчезването ѝ.
Габриел отпи още една глътка кола и се постара да пропъди чувствата си, да бъде полицай, да разсъждава като Мунк. Камила Грийн бе закрила стария си профил едва три седмици преди да изчезне. Защо? Сигурно нещо се беше случило. Никой няма да си изтрие профила и да създаде нов без причина.
Габриел отново прехвърли снимките и се сепна, защото на вратата неочаквано се почука и Миа Крюгер надникна вътре.
— Зает ли си? Сгащих ли те?
— Какво? — смотолеви Габриел.
— Тайни ли имаш? — подметна Миа.
— Какво?
— Не шмекерувай!
— Ами да — кимна Габриел, вече опомнил се. — Събирам снимки за Къри.
— Разбира се — засмя се Миа и разкопча ципа на якето си. — И какво иска този път?
— Азиатки в бюнад5 на камила.
За своя радост, Габриел усети как руменината се отдръпва от бузите му.
— Сериозно ли? — нахили се Миа и се намести върху бюрото.
— Не — усмихна се Габриел.
— Слава богу! — прихна тя. — Способен е на всичко, не мислиш ли?
— Възможно е — Габриел пак се смути, срещайки погледа ѝ.
— Значи я намери? — Миа кимна към снимките на екрана.
— Да — отвърна Габриел.
— Мунк не е световен шампион на интернета, нали?
— Не е — подсмихна се Габриел.
— Добре, че имаме теб — усмихна се Миа и леко го потупа по рамото.
— Ъхъ — промърмори Габриел с надежда бузите му да не пламнат отново.
— Какво откри?
Миа се вторачи в екрана.
— Профили във Фейсбук и в Инстаграм. — Габриел отвори двете страници едновременно, та тя да ги види една до друга.
— Вещината ми не стига, за да схвана. Какво гледаме?
— Профилите са нови — прокашля се Габриел.
— О! — възкликна Миа и ококори очи. — Колко нови?
— Три седмици преди да изчезне — уточни той.
— Сериозно ли?
— Да.
— И какво означава това? Според теб — ти си навътре в тези неща.
— Имаш предвид интернет?
Габриел се поуспокои. Бузите му не пламтяха.
— Какво означава ли? Какво имаш предвид?
— Ами аз не разбирам, затова не мога да кажа. Каква според теб е причината някой да си закрие профила или да си направи нов?
— Има много причини — отвърна Габриел.
— Например? — полюбопитства Миа.
— Би могло да е случайност.
— Случайност?
— Да, не е задължително да означава нещо — разясни той. — Да речем, имаш приятели във Фейсбук, но вече не искаш да си приятел с тях — трудно е просто да ги изтриеш, защото трябва да даваш обяснения. По-удобно е просто да си направиш нов профил.
