Габриел прокара още веднъж приятно хладния плат по челото си, не схващаше напълно какво има предвид Миа.
— За какво? — промърмори той и я погледна.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Знам, че е трудно, но трябва да разберем.
— Какво? — почуди се Габриел.
— Откъде го има.
— Откъде го има ли?
— Къде е намерил видеоклипа. Твоят приятел. Скункс. Наложително е да научим възможно най-скоро.
— Да — кимна Габриел, макар да беше наясно, че е невъзможно.
Скункс бе изплувал от сенките и изчезнал също толкова бързо, колкото и се бе появил. Мина много време, откакто двамата бяха близки приятели, но Габриел знаеше едно със сигурност: Скункс ненавижда всяка власт и никой не умее по-добре от него да заличава следите си в мрежата. Нито щеше да им сътрудничи по какъвто и да било начин, нито Габриел имаше представа как да го намери.
— Мунк ти поръча такси, чака те долу. Поспи малко, ще поговорим след няколко часа.
Миа му се усмихна и отново ласкаво постави ръка на рамото му.
— Да те изпратя ли до долу?
— Не, добре съм — надигна се момчето.
— Хубаво. — Тя го погали по гърба. — Обади се, когато се събудиш.
— Добре — кимна объркано Габриел, взе си якето от коридора и слезе с асансьора до таксито, което го чакаше отвън.
Къри отпи глътка кафе, в това време Миа се върна в заседателната зала и седна.
— Всичко наред ли е? — осведоми се Мунк.
— Ще се оправи — увери го тя.
— Добре. — Началникът на отдела сякаш не знаеше какво друго да каже.
Според информацията, достигнала до Къри, Мунк и Миа бяха тук от снощи и на почти петдесет и пет годишния следовател липсата на сън наистина му личеше. Застанал до проектора, Мунк преглътна прозявката си и си разтърка брадичката.
— Ъъъ, да — промърмори той, но не продължи.
Къри го разбираше. Спа у Миа на дюшек върху пода, след като изпи почти половин шише уиски. Направи стотина опита да се обади на Сюнива — без успех — и накрая се предаде, остави се на алкохола. Изпадна в несвяст и едва чу телефона, който се раззвъня в три часа.
Вече бе напълно изтрезнял, поне така се чувстваше, и в жилите му се смесваха почуда и ненавист. Кой извратен идиот прави такива неща? Да затвори момиче в гигантска клетка. И да я държи там в продължение на месеци. Принуждава я да пълзи в голямо колело за светлина. За храна. Гневът все повече завладяваше тялото му и не го свърташе на едно място, докато Мунк продължаваше да търси точните думи там, до проектора, с вид на човек, готов да даде всичко на света, за да отпусна глава върху възглавница.
Къри се смяташе за изключително корав, но дори и той не знаеше къде да се дене първия път, когато видеото тръгна на екрана — мракът, бавно отстъпил пред светлината, ненадейно изникналото ужасено лице на изнемощялата Камила Грийн.
— Има ли въпроси? — попита Мунк, след като изгледаха клипа. — Преди да анализираме видяното.
Огледа присъстващите, но никой не продумваше.
Всъщност нямаше причина да задават въпроси. Всички видяха едно и също нещо. Къри отпи от кафето и се опита да не позволи на надигащата се в тялото му ярост да вземе връх.
— Миа? — Мунк предостави мястото си до проектора на тъмнокосата си колежка — тя сякаш изобщо не бе засегната от липсата на сън.
— Така. — Миа натисна един бутон. — Навярно някои от вас искат да изгледат филма повече от веднъж — възможно е, разбира се, на сървъра е качено копие, но сега ще обърнем внимание на детайлите. Както видяхте, трае около минута. Извадихме отделни кадри и забелязахме подробности, които ни бяха убегнали, но според нас е важно да се осмислят.
Миа го впечатли. Къри, естествено, таеше уважение към нея от край време, в това нямаше съмнение, но сега наистина видя какво означава да потиснеш чувствата си и да извадиш на преден план полицая у себе си. Когато им показваше кадрите на екрана, прозираше остротата на ума ѝ.
— Защо Камила е била толкова слаба, когато са я открили? Вече знаем. Защо е имала мазоли и синини по коленете? Знаем. И не на последно място: защо аутопсията показа, че стомахът ѝ съдържа само храна за животни. И това знаем. Можем да зачеркнем всички тези въпроси. За някои от вас навярно е трудно да проумеят какво се е случило, на какво сме свидетели, но аз избирам да гледам от положителната страна. Колкото повече знаем, толкова по-лесно ще хванем този изверг или тези изверги. Не е ли така?
На Къри не му беше ясно защо Миа държи подобна реч, всичко това бе очевидно, но след малко разбра, че думите ѝ са насочени към Юлва, новата. Първоначално имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне, но сега се бе поуспокоила.
— Добре — поде Миа и за момент се умисли, после заговори отново. — Знаем два факта. Първо: Камила Грийн е била затворена в мазе. Била е принудена да живее като животно. Навярно в продължение на няколко месеца. Второ: в някакъв момент извършителят — или извършителите — са я убили, принесли са я в жертва чрез своеобразен ритуал.
Миа отново натисна бутона, после още веднъж, редувайки две снимки: Камила в подземието и на поляната в гората.
— И така, първият въпрос е какви са подбудите? Има ли връзка, един и същ ли е мотивът. Разбирате ли?
