— Ordo Templi Orientis — повтори Ларшен. — Основан е през 1895 г. като тамплиерски орден, скъсали са с църквата. Запозната ли си с Алистър Кроули?
— Да — потвърди Миа.
— Телемското учение?
— Не съвсем.
— Сатанизма?
— Да, разбира се.
— Както споменах, О.Т.О. е основан през 1895 и според мнозина човекът зад него е Алистър Кроули, но не е така. Алистър Кроули не се е присъединил преди 1904, когато…
— Какво каза преди това?
— Моля?
— Телемското учение.
— „Прави каквото искаш“ — повтори Ларшен, извръщайки се към нея.
— Какво означава това?
— Според теб какво означава?
— Не знам.
— Не забравяй, че Църквата по онова време… — започна Ларшен, но Миа нямаше сили за цяла лекция.
— Накратко.
Ларшен я погледна и поклати глава.
— Ти попита — засегна се той.
— Извинявай, Себастиан. — Миа положи ръка на рамото му. — Денят беше дълъг. Какво казваше за тази организация…
— Ordo Templi Orientis — кимна Ларшен.
— Действа тук, в Норвегия?
— О, да, преживява разцвет. Имат си сенат, учреден през 2008 г. Имат ложи в по-големите градове. През последните години най-застъпен е в Берген и Тронхайм.
— И живеят според това… телемско учение?
— Прави каквото искаш — това е законът — уточни Ларшен.
— И какво означава?
Той се обърна и се подсмихна.
— Какво мислиш, че означава, Миа?
— Просветли ме.
— Правото на индивида. Съпротива срещу властта на обществото. Срещу повелите на Църквата. Срещу нормалните морални, етични норми, които са ни наложени.
— Тоест?
— Стига, Миа! Слушаш ли ме изобщо?
Ларшен я изгледа, поклащайки глава, и тя знаеше какво има предвид. Току-що бе взел незаконно притежавани кой знае откъде вещества, но въпреки това умът му работеше по-добре от нейния.
Тя пъхна ръка в джоба на якето си.
Не, трябва да поспи. Тялото ѝ вече не издържа. Наложително е скоро да си почине.
— Слушам те, разбира се — смотолеви Миа и впи поглед в екрана. — О.Т.О. Сатанизъм. Телемско учение. Прави каквото искаш. Днес процъфтява в Норвегия.
— Естествено, извършват ритуали както всички други секти — продължи Ларшен. — Говорил съм с някои от тях, със стари членове и да… става въпрос за доста сериозни работи.
— Като например?
— Ами как да кажа… Откъде да започна?
— Откъдето и да е.
— Сексуални магии. Жертвени обреди. Отскубни се от обществото. Отдай тялото си. Отдай душата си. Освободи се.
— Сексуални магии ли?
Ларшен се подсмихна.
— Мда.
— Какво ще рече това?
— Ами ако някой от сенаторите поиска да се съблечеш гола и да се посветиш в телемското учение пред старци с кози маски, трябва да го направиш.
— Сенатори ли?
— Да, не е ли интересно? — изгледа я Ларшен. — Всички тези секти, които заявяват, че целта им е освобождаване от строгия контрол на социума, заимстват точно същите роли. Обещават ти свобода, но тук свобода няма, естествено, започваш от дъното, както винаги. Президент, сенатор, винаги има някой по-висш и някой по-нисш от теб, нали?
— Да се върнем към О.Т.О. — припомни Миа, която усещаше, че скоро силите ѝ съвсем ще секнат.
— Ordo Templi Orientis. Малцина знаят, но те са сред нас. Днес.
— Мислиш ли, че това е техният почерк? — попита Миа, като посочи екрана.
— Много е рано да се каже — отвърна Ларшен. — Нямаше ли да ми покажеш нещо?
— Значи Ordo Templi Orientis. Кой друг?
— Изборът е богат.
Ларшен ѝ отвори друг сайт на екрана. „Гугъл Мапс“. Въведе адрес и се облегна назад.
— Какво виждаме?
— Двореца.
— В смисъл?
— Това е норвежкият кралски дворец. — Той уголеми дребното изображение. — А това е „Парквайен“. Нали знаеш къде е „Парквайен“?
Миа го погледна въпросително. Знаеше, естествено. Една от най-скъпите улици в Норвегия, в сърцето на Осло, там се намираше резиденцията на министър-председателя и не едно посолство.
— Накъде биеш?
— Тези общества имат къщи на „Парквайен“. — Ларшен цъкна още няколко пъти. — При това точно зад двореца. Норвежкият друидски орден.
— Друидски какво?
— Именно. Адрес на „Парквайен“.
Ларшен отново кликна.
— Орден на рицарите тамплиери. Адрес на „Парквайен“.
— И всички тези… искам да кажа… пентаграмата?
Миа бе на предела на силите си. Още веднъж се поколеба дали да не вземе от таблетките в джоба си, но се отказа. Имаше нужда от сън.
— Не, не твърдя това. Искам да кажа, че наред с О.Т.О. най-вероятната секта е тази, в която членува шефът ти.
— Мунк?
Ларшен се засмя.
— Не, не Мунк, едва ли би се чувствал на място там.
— Тогава кой?
Ларшен отвори поредния сайт.
— Микелсон. — Слабият мъж посочи екрана.
— Микелсон?
— Мда. Рикард Микелсон — кимна Ларшен. — Член е на Норвежкия масонски орден.
Миа се ободри.
— Масони?
— О, да. Обожават пентаграмата. Толкова им се иска да изглеждат като опора на обществото и като поклонници на Исус Христос, но… хе-хе… Видя ли видеото, в което великите магистри от 33-та степен, облечени в плащове и със стърчащи членове, принасят в жертва козел?
— Не — отвърна Миа.
Вече не знаеше какво да мисли. Дали Ларшен все още бе под влиянието на непалските наркотици, или говореше като университетски учен?
