Совата полностью

— Микелсон е масон — кимаше Ларшен. — Както и, как да кажа, де що има политици и водещи финансови фигури в страната. Масони, Миа. Възрастни мъже, които извършват ритуали. Държат се за ръце. Предрешават се. Пият кръв от сребърна купа. Колко сме наивни! Вярваш ли наистина, че Стуртингът управлява страната? Или се вземат решения на правителствени срещи? Сериозно, Миа!? Ало!?

Ларшен се пресегна към бонга на масата и отново го запали.

— Себастиан. — Миа впи сериозен поглед в дребничкия, слаб мъж.

— Да?

— Ще ти покажа нещо. Естествено, нямам право, но все пак ще го направя.

— Аха?

Изглеждаше малко притеснен.

— Нужно е да ми кажеш точно какво мислиш.

— Да, разбира се.

— Благодарна съм за това, което ми показа, и ще го разгледам по-подробно, но сега ми трябва нещо конкретно. Става ли?

Миа се изправи, излезе в коридора и взе папката от чантата си. Върна се в разхвърляната стая и седна на табуретката срещу Ларшен, развълнуван като дете какво ще му покаже тя.

— Пентаграмата.

— Да — кимна Ларшен.

— Искам да ми кажеш какво означава едно нещо.

Миа отвори папката и видя как очите му се разшириха, когато постави снимката на Камила Грийн върху масата пред него.

— Мамка му!

— Точно — кимна Миа. — И ще бъда ясна, Себастиан: ако обелиш и дума за това в блога си или някъде другаде — че си видял тази снимка… не знам…

— Разбирам — отвърна сериозно Ларшен и тя видя, че е искрен.

— Искам да знам нещо — повтори Миа.

— Какво?

— Това има някаква символика, нали?

— Кое? — попита той.

— Нали не е случайно? Подредбата на свещите?

— О, не, не. Пентаграмата е… важна за тези, които вярват в това, тя е…

Миа усети, че силите ѝ съвсем скоро ще свършат. По-рано днес видя как Мунк излиза от съвещателната зала, залитайки, в почти безпомощно състояние, и самата тя се чувстваше общо взето по същия начин.

— И какво означава?

— Кое какво означава?

— Символът. Тези точки.

— Пентаграмата ли?

— Да.

— Ами има стандартна интерпретация — прокашля се Ларшен.

Едно е да си специалист в теорията, но сега се бе изправил пред действителността. Снимка на голо седемнайсетгодишно момиче върху постеля от пера в центъра на петоъгълник от свещи. Без съмнение се насилваше да я гледа.

— Да кажем, че не знам нищо — предложи Миа. — Обясни ми.

— Добре — нервно кимна той. — Както се разбира от името, пентаграмата има пет лъча. И всеки символизира нещо.

— Какво?

— Традиционната интерпретация е съвсем стандартна. Да започна ли от горе надолу, по посока на часовниковата стрелка?

Телефонът ѝ започна да вибрира. Миа го повдигна, но не видя ясно името на дисплея. Ким Колсьо. Натисна червения бутон и прибра апарата в джоба си.

— Върхът символизира душата — посочи Себастиан. — Spirit — повечето е на английски, тъй че трябва аз да превеждам, ако…

— Продължавай.

— Другите точки са вода, огън, земя и въздух.

— Душа, вода, огън, земя, въздух?

— Да.

— Добре, чудесно. Благодаря, Себастиан.

Миа взе снимката от масата и понечи да я прибере в папката, но кокалестата му ръка я спря.

— Но това е само, как да кажа, стандартно тълкуване. Детинско познание.

— В смисъл?

— Има и по-дълбоко значение.

— Така ли?

Ларшен отново се взря в снимката.

— Ръцете ѝ — колебливо подхвана той. — Разположението им. Не може да е случайно.

— Какво е дълбокото значение? — попита Миа.

— Моля?

— Това, което не е детинско познание.

— Раждане, девойка, майка, закон, смърт — изброи тихо Ларшен, без да откъсва очи от снимката.

Миа се прозина. Трябваше бързо да се прибере вкъщи.

— И виж как са разположени ръцете ѝ — продължи той.

— Какво показват според теб?

— Раждане. И майка — отговори сериозно слабият мъж. Миа измъкна телефона си от джоба и набра номера на таксиметровата централа.

— Благодаря ти, Себастиан.

— Няма начин да е съвпадение.

Миа се усмихна и прибра снимката в чантата си.

— Не мога ли да я задържа?

— Не.

— Позволено ми е да попитам — смигна Ларшен.

Миа стана. Вече фокусираше с мъка. Сън. Крайно време беше.

— Раждане и майка — повтори със сериозен тон Ларшен. — Натам сочат ръцете ѝ.

— Благодаря, Себастиан — повтори Миа.

Тя се запрепъва надолу по стълбите и се строполи в таксито, което я чакаше.

Мириам Мунк имаше странното чувство, че тялото ѝ е изгубило естествената си цялост.

Продължиха, отидоха на няколко различни места, Марион щеше да преспи при баба си и разбира се, страшно се зарадва. От Юханес не получи отговор, всъщност се опита да му се обади с надеждата той да се втурне да я спаси или да направи нещо, да ѝ даде някакъв отговор — че въпреки всичко остават заедно, но той не вдигна телефона, не отговори на съобщенията ѝ и най-накрая Мириам разбра, че отношенията им в някакъв смисъл са приключили.

Погледна към намаляващото съдържание на халбата. Отвън Зиги говореше по телефона. Мириам Мунк не успяваше да се въздържи да не му хвърля скришни погледи през прозореца — как стои на тротоара и жестикулира с усмивка на уста — и дори само видът му я сгряваше и радваше. Отиде на бара и поръча две бири, а в този момент Зиги се зададе усмихнат.

— Още ли оставаме? — смигна той. — Няма ли да се преместим другаде?

— Какво ще пиеш?