Совата полностью

— Момичето в колелото е ужасяваща гледка. Но сянката на стената отзад… Даже Къри се умълча и това е достатъчно красноречиво.

Ким се засмя насила.

Сянката на стената.

Човек, покрит с пера.

— И какво обсъдихте? — прокашля се Миа.

— Само вече наличната фактология — отвърна Ким. — Техническия доклад от лабораторията за бележката, която си намерила в центъра по езда. Няма други отпечатъци, освен тези на Камила. Списъка с контакти. Някой там трябва да е изпратил съобщението, че Камила е добре.

— Или някъде наблизо — отбеляза Миа, събудила се вече напълно.

— Да, разбира се, но доколко е вероятно?

— Прав си — съгласи се тя. — И все пак.

— Има нови данни от аутопсията.

— Да?

— Според мен нищо, което да ни е от полза. Подозренията ни се потвърждават. Удушена е. Вик смята, че се е случило на същото място, но не е напълно сигурен.

— Значи доброволно е отишла в гората?

— Ами не се изрази така, но можем да го заключим. Не доброволно, а… разбираш, нали?

Миа знаеше какво има предвид. Камила Грийн бе отишла със собствените си крака. Не по своя воля, естествено.

След три месеца, прекарани в колело в мазе.

— Освен това имаме находка на момчетата от Отдела по криминалистика в Хюрюмланския разсадник. Не знам как да подходим.

— Каква?

— Открили са насаждения с марихуана в една от оранжериите.

— Виж ти! — изненада се Миа.

— Да, какво мислиш?

— Ами не знам. Много ли са?

Изведнъж тя си спомни срещата си със Себастиан Ларшен. Апартаментът му миришеше, сякаш някой е преместил Амстердам в Осло. Още нямаше време да го осмисли. О.Т.О. Масоните. Значението на пентаграмата. Нямаше представа как да го тълкува. Дали Себастиан окончателно се бе простил с реалността, или действително можеха да използват информацията му.

— Намерили са осем.

— Значи за собствена употреба?

— Не знам — прозина се Ким.

— Да поговорим утре — предложи Миа.

— Добре.

— Викат ли ни в определен час?

— Както споменах, не успях да се свържа с Холгер, така че казвам „девет“ на всички. Удобно ли ти е?

— Да, да, разбира се.

Миа уви одеялото по-плътно около голото си тяло.

— И да… — подхвана Ким.

— Какво?

— Отново посетих Олга Люн.

— Коя Олга? — попита Миа, не разбираше за какво говори.

— Възрастната дама от Хюрюм.

— Да, ясно.

Сега си спомни. Жената, която определяше часа по програмата на „Ен Ер Ко“.

— Научи ли нещо?

— За жалост не съобщи нищо ново — бяла камионетка с някакво лого отстрани, вероятно цвете.

— От разсадника ли? — Миа отново наостри уши.

— И аз така се надявах — отвърна Ким. — Но според нея е възможно да е било и портокал.

— Разбирам — въздъхна Миа.

— Според мен засега е по-добре да не разчитаме на нея.

— Но е сигурна за бялата камионетка?

— Да. Проблемът е само, че в Осло и Бюскерю има хиляди регистрирани бели камионетки, казва Лудвиг, та откъде да започнем?

— Така значи! — възкликна Миа — Не, да оставим това, освен ако не се окаже единственото, с което разполагаме.

Апартаментът започна да се затопля. Миа протегна крака върху масата и се прозина. Сънят, предизвикан от таблетките, не бе помогнал. Нуждаеше се от нормална дрямка.

— А да…

За момент Ким млъкна, като че ли преглеждаше нещо.

— Перуката.

— С която е намерена ли?

— Да. Русата перука, нали я помниш?

Девицата с руса перука.

— Разбира се. Има ли нещо ново за нея?

— Малко е странно… — подхвана Ким и пак притихна, едва ли не сам не вярваше на фактите пред очите си. — Всичко се развива страшно бързо. Криминалистите са ни малко ядосани, задето толкова припираме, но…

— Да?

— Това е само предварителен доклад, понеже им натякваме, но очевидно има някакво… знам ли…

Пак се изгуби.

— Да?

— Ами това сигурно означава нещо.

— Кое?

— Перуките. По моему отиваш в магазин за играчки, нали разбираш? Купуваш си нещо за карнавал. Искам да се направя на Мерилин Монро и ми трябва нещо евтино, нали?

Миа бе напълно будна и чуваше, че нещо не е наред. Имаше нещо неопределимо в гласа на иначе толкова спокойния следовател, някакъв смътен подтекст.

— Но случаят не е такъв?

— Не — отвърна Ким и на нея ѝ се стори, че той още се взира в записките си. — Не е окончателно, но…

— Но?

— Става въпрос за истинска коса — довърши Колсьо.

— Толкова ли рядко се срещат? — попита Миа.

— Не разбирам особено от тези неща, но човекът, с когото говорих в лабораторията — Турмуд, Тургайр — не помня, та той каза, че са намерили коса от поне двайсет различни жени.

— В перуката?

— Да — отговори Колсьо.

— Толкова ли е необичайно?

— Може и да не е — продължи Ким, — но ако е толкова скъпа, сигурно трябва да се поръча специално. Колко хора се занимават с изработката на такива? Дълги руси перуки от истинска коса от много жени — навярно струват доста пари. Дали не е възможно това да ни подскаже нещо?

— Със сигурност. — Миа стана от дивана. — Според мен не се срещат чак толкова рядко, но не пречи да опитаме да видим докъде ще ни доведе това.