— Аз и ти трябва да започнем отначало. Сега сме само двамата.
Горкото момче беше преживяло много и беше проявило грижовност и дискретност. И всичко това — заради мен.
Месеците след смъртта на Андрю и връщането ми от психиатрията бяха странни. Оставих Лорънс да се грижи за всичко. Трябваше да мине известно време, докато осъзная, че нямаме пари. Лорънс отиде да говори с управителя на банката и адвокатите. Аз не бях в състояние. Новините бяха мрачни. В някакъв момент Андрю беше ипотекирал „Авалон“, за да инвестира заедно с Пади Кери. Макар за щастие смъртта му да означаваше, че ипотеката е вдигната, беше ни останало много малко. Кери беше казал на Андрю, че инвестира парите си в държавни ценни книжа, но се оказа, че ги е източвал за своите любими проекти, надявайки се напразно да спечели, за да покрие загубите си. Тъй като Андрю беше работил като съдия само три години, държавната му пенсия беше малка, а частта, която ми се полагаше като на вдовица — още по-малка. Парите, които двайсет години беше внасял по личен пенсионен план и застраховка, бяха пропилени от Пади Кери. Влизането в сила на завещанието на Андрю се бавеше, защото когато умря, той водеше съдебно дело срещу Кери. Адвокатът беше казал на Лорънс, че това е безсмислено начинание. Бил се опитал да убеди и Андрю да не се занимава. Кери беше залагал с откраднатите пари и сега се говореше, че живеел в бедност някъде на западното крайбрежие на Америка.
Навремето наистина не бях в състояние да обработя цялата тази информация. Вземах много големи дози лекарство. Казах на Лорънс, че трябва да помоли свекърва ми Елинор за пари. Тя трябваше да ни издържа. Но когато се обърнал към нея, тя едва не изпаднала в шок, защото се оказало, че Андрю е издържал и нея през последните години. Убедил я да продаде тухлената си викторианска къща на три етажа с четири спални на Мериън Роуд и да си купи къщичка в Килани. Андрю я уверил, че правел добри инвестиции от нейно име. Нямала представа, че той е загубил всичко. На времето той ми беше казал, че майка му е твърде възрастна, за да поддържа голяма къща и аз тайно си бях помислила, че паричните ни проблеми ще приключат, когато Елинор умре, защото сигурно има купища пари. В началото на финансовите ни злополуки бях подтиквала Андрю да вземе пари назаем от Елинор. Мислех, че е твърде горд, но всъщност е знаел, че тя не притежава нищо, освен къщичката си, защото беше пропилял всичко. Сега Елинор имаше само пенсията си. Фин и Роузи ни пратиха няколко чека, но ни напомниха (сякаш беше нужно), че трябва да хранят осем деца и ние трябва да намерим начин да се издържаме. Видяха се с Елинор и предложиха тя да продаде къщичката си и да се пренесе при нас. Имахме шест спални и не можех да твърдя, че няма място, но дадох да се разбере, че не подкрепям идеята. Фин посъветва Лорънс да продадем веднага „Авалон“, за да си освободим капитал, но това беше невъзможно: първо, защото това беше единственият дом, който познавах и второ, защото не можехме да рискуваме някой от новите собственици да открие какво е заровено зад кухненския прозорец.
Когато Лорънс най-накрая ми каза какво е открил, бях смаяна, че е събрал фактите в ума си и е открил някои верни отговори. Знаеше, че останките са на Ани Дойл. Дори ми показа потъмнялата гривна, която беше извадил от торбата на прахосмукачката и всички статии от вестниците, които пазеше. Горкото момче се беше се изтормозило ужасно заради това. Лорънс смяташе, че баща му е единствено отговорен, но настоя да отидем в полицията, за да може семейството на момичето най-после да намери покой. Изобщо не подозираше, че аз може да знам нещо по въпроса. Каза ми го с тревога, мислеше, че новините ще ме върнат в психиатрията. Но по това време аз вече бях навън цяла година и разумът ми се беше възстановил достатъчно. Изиграх шок, ужас и неверие. Крещях, плаках, изпаднах в истерия. За щастие Лорънс стигна до заключението, че не бих могла да понеса скандала и медийното внимание, които ще последват. Предложих му да премести тялото и да го остави някъде, където ще го намерят, но той ме убеди, че няма да преживее ужаса от това начинание, а и опасността да ни заловят била твърде голяма. Всъщност тогава вече ми харесваше мисълта, че момичето е в езерцето — Даяна беше погребана в гробището Дийнсгрейндж, но аз обичах да си представям, че тя е още там, където я бях оставила.
Накрая по моя молба Лорънс павира лехата и циментира старата баня за птички върху нея. Посади няколко храста около ръба на издигнатата платформа. Все пак изглеждаше странно — като олтар за жертвоприношения. Лорънс постоянно извръщаше очи от кухненския прозорец. След известно време му сложи щори и ги държеше спуснати. Сега кухнята беше мрачна и ние използвахме по-често трапезарията, което преди правехме само в специални случаи. Лорънс настоя да продадем колата на Андрю. Получихме шокиращо ниска цена за нея и си купихме евтин автомобил, с който да се придвижваме. Научих Лорънс да шофира. Той се учеше бързо.
