Преди смъртта на Андрю планирахме Лорънс да учи право в колежа „Тринити“, а после да стажува в „Хайленд & Голдблат“ — адвокатската кантора, която татко беше основал през 1928 година заедно със Сам Голдблат. Андрю работеше там, докато не го назначиха за съдия, но сега повечето негови приятели и приятелите на татко бяха отдавна мъртви или бяха напуснали и открили самостоятелна практика. Пък и дори Лорънс да получеше стипендия, пак нямаше да имаме доходи.
След като се дипломира, синът ми държа изпити за държавен служител. Хранех надежда, че може да го вземат в дипломатическия корпус, но се оказа, че това е невъзможно без висше образование. Предложиха му да избира между отдела за данъци върху превозните средства и отдела за социални помощи. Мислех, че в първия ще има повече перспективи, че може да го обучат за счетоводител, но той направи проучване и откри, че не е така. Бях ужасена при мисълта, че ще общува с безработни, но той изтъкна, че и ние сме такива.
— Сега жените също работят, мамо.
Идеята да си намеря работа беше, разбира се, нелепа. Не бях обучена за нищо и никога не бях общувала с външни хора. За мен беше твърде късно.
Оцелявахме с вдовишката ми пенсия и скромните надници на Лорънс, но тъй като беше един от малкото мъже в отдела си, той се издигаше бързо и стабилно. След четири години беше в управата и отговаряше за четирима-петима служители. Лесно се сприятеляваше и ходеше на чашка с колегите си в петък след работа. Учудвах се на умението му да общува. Аз никога не съм го притежавала — поне след злополуката, но може би стана така, защото след това ме обучаваха у дома. Знаех, че Лорънс не се беше наслаждавал на последните си учебни дни, но това беше заради внезапното местене в ново училище, смъртта на баща му, напрежението от изпитите и откриването на трупа. След това той се затвори в черупката си. За щастие това се отрази на връзката му с онази ужасна Хелън. Знаех, че никога не би се обвързал с подобно момиче и когато се разделиха, бях облекчена, макар и разстроена, когато разбрах, че тя е скъсала с него, след като му изневерила с друго момче. Странно, но те продължиха да поддържат връзка и след това, и тя все още идваше у дома от време на време. Учеше за медицинска сестра. Бях изумена, че момиче като нея е избрало такава професия, но тя се похвали, че се е изнесла от дома си и ме подразни с намека, че Лорънс трябва да си наеме апартамент. Той не искаше да се изнася, нито пък можеше да поддържа две домакинства, тъй че за щастие това беше изключено.
Лорънс започна да излиза със своя колежка — кротка, нервна и незабележима женица на име Бриджет. Личеше си, че тя го харесва повече, отколкото той нея, че връзката е доста едностранчива. Бриджет определено му телефонираше по-често, отколкото той на нея, и когато аз вдигнех телефона, тя шепнеше и казваше „моля“ и „благодаря“ в излишък. Но той започна да спортува и отново отслабна, а аз се зачудих дали наистина го прави, за да впечатли тази мишка. Веднъж ми показа нейна снимка. Не беше нищо особено, тежък бретон скриваше очите ѝ. След това се успокоих. Той нямаше да ме напусне заради нея. Но все пак му помогнах с диетата.
Да осиновя или да родя друго дете вече беше изключено. Знаех, че не е възможно. Бях минала петдесетте. Лорънс вече беше зрял мъж — в това нямаше съмнение, но ми беше достатъчно да знам, че няма да ме изостави. Той беше наясно, че няма да се справя сама. Щеше да остане с мен тук — в „Авалон“.
Не прекарвах в кухнята повече време, отколкото ми бе нужно, което е трудно, като се има предвид колко обичам да ям, но пренаредих шкафовете и преместих много неща в килера заедно с хладилника. Исках да зазидам прозореца, за да не трябва да виждам онази… гробница, но мама не би ми позволила. Компромисът бяха щори, които винаги бяха спуснати. През тях проникваше малко светлина. Не можехме да наемем градинар, не само защото нямахме средства, тъй че аз се грижех за градината и за гроба с голяма неохота.
Ужасно е да живееш с мисълта, че знаеш за извършено убийство — при това с доказателството под носа ти, но вече беше твърде късно да направим каквото и да било. Минаха пет години, откакто открих трупа. Тъй като може да се докаже, че аз съм павирал гроба и съм сложил банята за птички отгоре, съм се провинил в укривателство.
След като открих Ани Дойл, започнах да се плаша от всичко. Щом не можех да вярвам на собствения си баща, на кого можех да се доверя? Не и на Хелън. Тя ме заряза, след като получихме дипломите си. Беше жалка ситуация. Тя беше правила секс със съученика, който най-много ме тормозеше. Тогава вече това не ме вълнуваше много.
Всъщност нищо не ме вълнуваше. Чувствах се унизен, но тя не беше голямата ми любов. Не мислех, че някога ще имам любовен живот.
Не се придържах към диетата и режима на баба. Отново станах дебел, противен и отблъскващ. Понякога виждах отражението си във витрините и се извръщах, отвратен от гледката.
