Дъхът им се сля със затихването на смеха. Те се гледаха жадно. Една тънка веничка биеше на шията й. Тя усети как той се готви да я прониже и зениците й се разшириха неимоверно.
— Сигурно ще е по-добре, ако си оставя чорапите. Щом толкова ти харесва.
— Харесвам те.
Очите им останаха приковани едни в други и замряха.
— Наистина ли?
Гласът й беше толкова слаб, че той едва я чу.
— Наистина.
Дори и да не го беше осъзнал преди, сега вече беше убеден. Всяка стъпка от процеса на осъзнаване му бе струвала гигантски усилия, но тя вече му беше по-скъпа от всякога. Ревността, която го бе разяждала предната нощ, беше само меко предисловие към завладялата го в момента емоция. Тя го разтърси до основи.
Той не можеше да я пренебрегне. Той целият тръпнеше от мисълта за нея. Ужасяваше се, вече не искаше да се бори с нея.
Не знаеше какво да каже. Пръстът му обходи разсеяно гърдите й, заобикаляйки зърната, щръкнали щастливо за ласката му.
— Никога не съм разбирал толкова добре женското тяло — промърмори той, по-скоро на себе си.
— Толкова ми е хубаво, когато ме галиш с. Рос, нищо не може да се сравни с това.
— Да — измърка той в ухото й. — Някои неща са така.
— Какво? — запита тя с пресекнато стенание, когато той проникна навътре в нея. — Покажи ми.
Дъхът му спря, когато повдигна глава и се вгледа в очите й. Прочете единствено чисто любопитство. Нямаше и следа от страх, или самопожертвувание. Нямаше и следа от минал опит.
Коленичи между бедрата й. Все още не отделящ поглед от лицето й, той прокара ръка по обутия й в черен чорап крак. После приведе глава и целуна вътрешната част на бедрото й точно над жартиерата, разтривайки възбудената кожа с устни.
— Рос — въздъхна тя.
— Имаш прекрасни крака, Лидия — прошепна той.
Ръцете му пробягаха нагоре, после се спуснаха надолу по копринената кожа по задната страна на коляното. Той нави чорапа й, за да я целуне по оголеното коляно, да докосне нежната ямичка с езика си.
Използва същия любовен похват и за другия крак. Пленничка на неимоверно наслаждение, тя обърна глава на една страна — следеше го как прокарва ръце по бедрата й, как ги масажира, как ги гали. Когато очите му срещнаха нейните, блясъкът им проникна в душата й и тя притвори очи.
— Колко си красива тук. — Пръстите му минаха нежно по коприненото хълмче.
Гласът му бе променил тембъра и резонанса си. Беше грапав от страст, надебелял от желание, изгарящ от нетърпение.
Лидия тръпнеше от звука на гласа му и от ласките му. Пръстът му очертаваше контурите й, проследявайки гънките в горната част на бедрата, където се сливаха в едно.
Умората й изчезна, сякаш никога не я е имало и очите й се отвориха широко, когато усети влажната му ласка от вътрешната страна на бедрата й. Косите му галеха кожата й, наболата му брада сладко драскаше, но тя не можеше да повярва какво се кани да прави той, докато не го видя с очите си.
— Рос! — извика и се опита да издърпа главата му. Но беше късно. Той вече я целуваше, и вместо да го отмести, ръцете й притиснаха главата му още по-плътно. Тялото й ликуваше.
Той я целуваше със същата страст, както я целуваше и по устата.
И беше вълшебно и не можеше да спре.
Всяка целувка беше почит към нейната сладост, нейната младост, нейната невинност въпреки насилието, което бе претърпяла. Любвеобилната му уста я лекуваше от всички емоционални рани, които душата й бе преживяла. Всяка негова целувка донасяше сладостно забвение. Всемогъщите му устни изразяваха благодарността му за всеотдайния начин, по който тя делеше тялото си с него. Защото никога през живота си не бе имал такава жена, с такава любов към него.
Вълните от наслада я връхлитаха една след друга в задъхващо темпо, докато накрая остана без въздух. Това, което се случваше, надминаваше и най-дръзките й фантазии. И тя едновременно беше и шокирана, и изпълнена с разбирането, че това е един наистина рядък дар от Рос за нея, и че удоволствието се състои в това, да го приемеш, като му се отдадеш без задръжки.
Непоносимото удоволствие продължаваше с всяка нежна ласка на устата му, докато накрая тя се сгърчи и утробата й се сви. И точно когато загуби окончателно контрол над себе си, той се намести върху нея и стисна с всички сили разтърсващото се тяло. Набъбналото му мъжество я разкъсваше. Той проникна докрай със силен и бърз тласък, миг преди семето му да избухне в нея като горещ поток.
Дълго след като тя вече се беше съвзела, проумя че лежи — напълно неподвижна и ръцете й стискат бедрата му. Той продължаваше да остава твърд и напрегнат в нея.
— Рос? — обади се тя тихо.
— Съжалявам. Не можах да го удължа.
Той се раздвижи, отначало бавно, а после с все по-засилващо се темпо, опустошаващо възприятията и разума, докато накрая я доведе до онова безпаметно състояние. Този път бяха увлечени от него и двамата, мракът на забравата и безмълвието ги обгърна в топлата си кадифена прегръдка.
Той щастливо изрече името й, докато потъваха в оня златист и умиротворен покой, в който не съществува нищо друго, освен любов.
