— А какво мислеше да правиш със Скаута? — полюбопитства Буба, отклонявайки очи от пламтящото слънце.
Тя примига и облиза устните си. Да я беше зашлевил, нямаше толкова да я изненада.
— Скаута? — повтори тя с тънък глас.
— Да, Скаута. И за него ли мислеше да се омъжиш? Или само търсеше начин да се отървеш от майка си и пет пари не даваше кой ще е левакът, който ще те измъкне?
Тя усети как пламва. На кого държеше такъв тон тоя пикльо? Но тя успя да се овладее и да изтръгне поредните бистри сълзи от очите си.
— Буба, Буба, кой ти разказа всички тия лъжи за мен? Знаеш, че обичам само теб. Винаги съм те обичала. Който и да ти го е казал, той ти е завиждал. Това е. Защото обичам само теб и никой друг.
Буба протегна дългото си, възмъжало тяло. Вече не приличаше на скакалец.
— Както чувам, ти обичаш всеки, когото можеш да оплетеш в мрежите си.
Обхвана я отчаяние. Скаута я бе отритнал по най-подигравателния начин. Той беше свършил работата, за която беше помолен и бе духнал към някоя друга авантюра, оставяйки я да се гърчи с наранената си гордост.
Буба беше последният й шанс. Тя нямаше намерение да се остави младините й да минат в някоя забутана ферма, където щяха да й правят компания само майка й и наивният й, безропотен баща. Никога повече нямаше да има възможността за друг живот, освен този на затъпяващия робски труд. Поглеждайки разтревожено към фургона, тя взе ръката му и я постави върху гърдата си, замрежвайки очи в престорена страст.
— Буба, чуй сърцето ми. То бие само с любовта за теб. Кълна ти се! Почувствай колко много те обичам, Буба.
Ръката му тръгна по тялото й. Триумфална усмивка смени нацупената й физиономия. Той я погали по съвсем непознат досега за нея начин. Тя простена от удоволствие, когато зърното й се надигна под игривия му пръст.
Но той бързо отпусна ръката си.
— Ти си красива, Присила, и имаш качествата, които биха привлекли всеки мъж. Но аз нямам намерение да взема за съпруга жена, която си отваря краката за всеки.
— Ах ти, мръсно копеле — изсъска тя, отдръпвайки се от него.
До този момент той нямаше представа колко грозна може да бъде в някои моменти тя. Лицето й се изкриви в зловещо гротескна маска. Тя беше развратна до мозъка на костите си и винаги щеше да прави това, което й се иска. Буба не усети нищо, освен пълно облекчение, че е послушал думите на Рос.
— Ти не беше мъж, докато аз не ти показах как да станеш. И всеки път, когато бях с теб, имах чувството, че лягам с нерез. Чуваш ли ме? — извика тя. — Мръсен нерез!
Буба се ухили широко.
— Е, в такъв случай не бих могъл дори и да мечтая за по-добра учителка. Благодаря ти за уроците и за всичко останало.
Той се изправи и се отдалечи с онази спокойна, отпусната стъпка на човек, отхвърлил тежък товар от плещите си.
Присила се обърна, обзета от безсилен гняв. Майка й стоеше точно зад нея. Тясното й лице аленееше. Ноздрите на костеливия й нос се свиваха. Тя протегна мършава ръка и зашлеви дъщеря си колкото сила има, оставяйки следи от пръстите си върху бузите й.
Момичето дори не мигна. То не откъсна очи от майка си, и докато я гледаше, бавна усмивка разтвори съблазнителните й устни. Без да каже и дума, тя влезе във фургона, свали един голям куфар, изблъска настрани безмълвния си баща, и започна да си събира дрехите.
— Какво мислиш, че правиш, госпожичке? — попита Лиона Уоткинс.
— Тръгвам си. Отивам в Джеферсън, където започвам работа.
Безцветните очи на Лиона примигаха гневно няколко пъти.
— Няма да ходиш никъде.
— Погледни ме! — Присила се завъртя към майка си. — Нямам намерение да свърша живота си нещастна и изсушена дъртачка като теб, в някаква забравена и от Бога ферма с някой стар пръдльо като него. — Тя посочи към баща си с показалец. — Аз ще живея моя живот.
— Как? Та ти ще умреш от глад?
Присила продължи да си събира багажа с презрителна усмивка.
— Още преди да се здрачи и ще имам работа.
— Какво ще работиш?
Присила щракна ключалките на куфара и отново изгледа майка си.
— Ще работя това, което ми доставя удоволствие — изрече тя с пламтящи очи. — Което много отдавна правя за тоя, дето духа. Но отсега нататък ще ми плащат за него.
— Курва? — прошепна Лиона с разкривени черти. — Ти ще станеш курва?
Присила се усмихна доверително.
— Най-високо платената в историята. Виждаш ли, мамо, когато не те обичат, ти умираш да бъдеш обичана. Години съм си мечтала някой да ме обича. Мисля да събера в пари всичката тая любов, която ти не ми даде. И всеки път, когато прегръщам мъж, ще си мисля за всички онези случаи, когато ти не си ме прегърнала. Остани си със здраве.
Тя смъкна куфара от фургона и скочи до него. Вдигна го и пое към Джеферсън, без да се обърне назад.
Лиона се нахвърли бясно върху съпруга си.
— Ти, безгръбначен идиот такъв, така ли ще ми седиш като някой пън?
Той изгледа жена си с безцветните си уморени очи, в които за пръв път от години се беше появил някакъв блясък.
— Да. Нямам никакво намерение да я връщам. Каквото и нещастие да си навлече, то ще е по-малко от това, което щеше да изживее с теб. Ще ми се да бях имал куража й преди дявол знае колко години.
