— Откъде ли? От презервативи. На мъжете не им пука какво става с тях, като приключат. Но няма да казвам от кого е.
— Знаем, че е повече от един мъж, намерихме ДНК от друг човек в Йевле.
— Да, наложи се да направя смяна преди Ребека — кимна Ренате. — Тази, която обикновено използвам, тогава не беше достъпна.
Тя отмести поглед от Карлос и го плъзна към Себастиан, който слушаше разпита мълчаливо, без да се намесва.
— Случва се понякога. Тогава се задоволяваш с каквото е под ръка…
Сякаш го удари товарен влак. Вцепени се от ужас.
Боже Господи!
Замисли се.
Към онова място. Тогава. Онази вечер. Успехът. Твърде лесно ли го постигна? Винаги се стараеше да дава на жените усещането, че те съблазняват него, не обратното, но в този случай може и наистина да е било така. Търсела е от него не подкрепа и утеха, а нещо съвсем друго. Вчера също. Тя ясно показа какво иска. Той й го даде почти с благодарност.
Бил й е под ръка.
Разбира се, имаше възможност да е спала с някой друг след него, но нещо в зелените очи, вторачени в него, му казваше, че не е така.
Без да продума, стана от стола и се насочи към вратата. Торкел го изгледа въпросително, но той не му обърна внимание. Това беше ново преживяване за него, земята се люлееше под краката му, докато напускаше стаята за разпити.
Излезе в коридора и тежко се отпусна на затворената врата, едва успяваше да се задържи на крака. Мъчеше се да си събере мислите. Препускаха във всички посоки, в посоки, в които в никакъв случай не искаше да отиват, но накрая най-сетне разбра защо реагира толкова тежко — беше изненадан, шокиран, но това всъщност не променяше нищо.
Той беше пристигнал навреме.
Спринцовката беше пълна.
Нищо не се беше случило.
Ако променеше показанията си сега, щеше да има много за обясняване. Например защо каза, че е намерил Ваня напълно облечена. Няколко пъти пое дълбоко въздух и усети как бавно, но сигурно идва на себе си. Върху това трябваше да се съсредоточи, помисли си. Защо постъпи по този начин.
За да я защити.
Да я предпази от ненужно страдание.
Това, което научи сега — че може би спермата в спринцовката е била негова — само правеше мисълта какво е можело да стане още по-извратена и ужасяваща. В известен смисъл, ако Ваня научеше, можеше да й причини повече страдание, отколкото самото нападение.
Той пристигна навреме.
Спринцовката беше пълна.
Нищо не се беше случило.
Значи нямаше защо да казва на никого.
И седмината седяха в един ъгъл на трапезарията.
Торта на масата и полупразни чаши кафе и кутийки кока-кола пред тях. Като празненство беше жалка работа, но поне нямаше да е проблем да обяснят разходите на финансовия отдел.
Ане-Ли държа импровизирана реч.
Призна, че разследването не мина без конфликти, но важното беше, че разрешиха случая, при това с общи усилия.
Беше доволна.
Даже много доволна.
Което беше необяснимо за Ваня.
Две убийства — на Вебер и на Ребека Алм, един амбициозен прокурор би могъл да поиска и присъда за предизвикване на смърт за Ида, седем изнасилвания и два опита за изнасилване. Ане-Ли се надяваше да сложи край, преди да е станало като с Мъжа от Хага, а всъщност стана далеч-далеч по-лошо.
Как може да е доволна?
Между другото, най-сетне бяха открили баща и син Валбуена. Ренате знаеше, че са се върнали в Швеция, за да видят дали могат да започнат нещо ново, положението във Венецуела беше непоносимо, а и двамата имаха шведско гражданство. Тя даде на полицията няколко места, където биха могли да се намират. Нищо не сочеше, че Улрика някога се е свързвала с тях след първия имейл, нито че те по някакъв начин са участ вали в отмъщението на Ренате, но Родриго доброволно даде ДНК проба, когато го помолиха. Искаха да изключат възможността Ренате да е правила секс с бившия си, той да е знаел за какво ще използва спермата и по този начин да се е превърнал в съучастник — нищо не сочеше да е било така. Иначе бяха изоставили опитите да научат с кого е спала Ренате. Тя отговори на всичките им въпроси освен на този, пък и не беше толкова важно. Надали някой ще се радва да научи, че неволно е станал съучастник в тежко престъпление.
— Прибирам се в Стокхолм — изправи се Торкел. — Довиждане на всички. Тези дни ще се видим, има още работа за довършване.
Цял следобед беше потиснат. Ренате им каза къде ще намерят Вебер. Откриха и автомобила му. Не им се вярваше тя да прикрива някой друг или да поема върху себе си вината за престъпление, което не е извършила, но все пак Били провери джипиеса на Вебер и последният адрес в него беше този на Ренате Форш. На Себастиан му се щеше да го бяха открили по-рано. Примерно преди уикенда.
Тръгването на Торкел беше сигнал за всички да се разотиват. Върнаха се в кабинета и си събраха нещата. Били приключи набързо, на практика имаше да си вземе само якето и компютъра. Ваня го спря на излизане.
— Ще ме закараш ли до Стокхолм?
— С удоволствие, но първо трябва да свърша нещо.
— Окей, до скоро.
— Да, чао.
Без да каже довиждане на никой друг, Били напусна кабинета, мина покрай асансьорите, бутна вратата с надпис „Авариен изход“ и пое надолу по стълбите с подтичване.
