Торкел включи магнетофона на масата в невзрачната стая. Двата тесни прозореца с матирани стъкла бяха единственото, което внасяше разнообразие в мръснобелите стени. Седяха на прости пластмасови столове с метални крака. Силас и Мете от едната страна на масата, Торкел и Ваня от другата. Себастиан отново се беше настанил като слушател до вратата, зад колегите си.
Преди Мете да се появи, се надяваха уж между другото да успеят да насочат разговора към тежките престъпления, да поискат алиби, да говорят за жертвите, да го притиснат. Освен това щяха да му вземат проба за ДНК тест. Сега обаче решиха да почакат.
Силас щеше да откаже, Мете щеше да оспори искането им.
Целта в момента беше да измъкнат достатъчно информация от него, че да убедят прокурора да даде заповед за задържането му. Да си спечелят повече време, та да могат тихо и спокойно да намерят доказателствата, с които до момента не разполагаха.
И все пак Торкел беше доста доволен от изходното положение.
Той съобщи за записа имената на присъстващите, нарушенията, в които Силас беше заподозрян, и го попита как отговаря на обвиненията.
— Нямам нищо общо — заяви Силас спокойно.
— Отворихме телефона, който намерихме в сакото ви — започна Ваня и постави на масата телефона в прозрачния плик за доказателства.
— Не е мой.
— Беше в сакото ви — повтори Ваня.
— Не е вярно. — Силас изгледа спокойно първо нея, после Торкел и след това пак се обърна към Ваня: — Някой видя ли ви да го намирате?
Торкел го изгледа с досада. Това беше недостатъкът с предоставянето на твърде много време на заподозрените преди разпита. Даваше им възможност да дават, общо взето, предварително обмислени отговори. Той подозираше, че не за това е говорил Силас с Мете. Тя беше твърде умна за подобни номера.
— Спомняте ли си, че ви взехме пръстови отпечатъци, когато дойдохте? — попита Торкел спокойно.
Силас разбра какво означава това и се умълча.
— Затова да поговорим за съдържанието — продължи Ваня. — Чатове с жена от сайт за сексуални услуги. Уговорили сте си среща за днес.
— С никой не съм си уговарял среща.
— Червен „Форд Мондео“ с регистрационен номер KVT 664, до който вие сте имали свободен достъп, се появи на точното място и в часа, който сте уговорили с нея от своя телефон.
— Никакъв час не съм уговарял.
— Не схванахте ли това за пръстовите отпечатъци? — попита Ваня кисело и си навлече неодобрителен поглед от страна на Мете.
— Не, телефонът е мой, но сигурно го е ползвал някой друг.
— Чатовете продължават от месеци.
Силас само вдигна рамене, все едно за това няма обяснение.
— Значи някой го е използвал много пъти, без да забележа.
— Колко души в офиса ви знаят, че носите телефон с предплатена карта във вътрешния си джоб?
— Не знам. Някой знае. Очевидно.
— А защо носите телефон с предплатена карта във вътрешния си джоб?
— Не е незаконно, доколкото знам.
— Да видим дали съм разбрал правилно — изрече Торкел бавно и се наведе към него. — Казвате, че някой друг от месеци си уговаря срещи със сексуална работничка от вашия телефон и е използвал фирмен автомобил, за да отиде при нея?
Силас кимна твърдо, сякаш за да покаже, че обяснението му звучи още по-добре, като го чува обобщено от някой друг.
— Да, така трябва да е станало.
Торкел и Ваня се спогледаха. Естествено, нищо от чутото не беше истина, но проблемът, дори при телефони с месечен абонамент, беше да докажеш кой в действителност ги е използвал. Ако не успееха да постигнат пробив още сега, нямаше да получат разрешение да го задържат, в това бяха сигурни.
От джоба на Торкел се чу вибриране и той извади телефона си, погледна дисплея и скочи от стола. Съобщи за записа, че излиза от стаята, и ги остави. Когато затвори вратата, Себастиан стана и се премести на неговия стол. Ваня го изгледа с изненада и неприязън.
— Разкажи за секса — каза Себастиан и се наведе с интерес по-близо до Силас, който леко се отдръпна назад. — Секса със Стела Симонсон — поясни.
— Не знам за какво говорите — заяви твърдо задържаният.
— Говоря за убийство, изнасилване и опит за изнасилване…
— Чакайте, чакайте! — прекъсна го Мете.
Силас изглеждаше стреснат и смаян — очевидно това беше обрат, който не бе очаквал разговорът да вземе.
Той се обърна към Мете в опит да разбере какво става, но тя само успокоително сложи ръка на ръката му и му даде знак да мълчи.
— Клиентът ми не е заподозрян в тези престъпления. — Тя се обърна към Ваня и гневът в очите й отговаряше на остротата в гласа: — Той няма да отговаря на въпроси за тях.
Себастиан се обърна към нея със снизходителна усмивка, но очите му останаха сериозни.
— Ако си затвориш устата за малко, ще изнеса монолог, който, обещавам, няма да свърши с въпрос.
Без да дочака отговор, пак се обърна към Силас:
— Искам да знаеш, че затова си тук. Три престъпления. Три наистина тежки престъпления. Ей толкова сериозни. — Себастиан сложи длан на няколко метра над масата. — Доживотен затвор. Имаме също купуване на секс и безотговорно шофиране. Две други престъпления. Не особено тежки. Ей толкова сериозни в скалата на нарушенията.
