Той се наведе настрани и сложи длан на няколко сантиметра над пода.
— Три тук.
Себастиан пак вдигна ръка над масата.
— Две тук.
Свали я пак под масата, без и за миг да откъсва очи от Силас.
— Имаме телефона, имаме колата, ще намерим и някоя неприятна охранителна камера някъде по пътя. За онези двете ще си изпатиш. Но даже не е сигурно, че ще се наложи да лежиш. Никой не получава ефективна присъда за купуване на секс, законът е пълна измишльотина, а пътните нарушения са въпрос на преценка. Когато приключим, ще те пуснем да си вървиш.
Себастиан стана от стола. Ваня го гледаше. Имаше какво да се възрази срещу тези твърдения, но тя мълчеше, не разбираше точно какво е намислил, но го остави да говори.
— Само че ти ни лъжеш, при това си пълна скръб в лъжите — продължи Себастиан и закрачи из стаята. — Щом ни лъжеш, започваме да си мислим, че има причина за това. Че криеш нещо. Нещо повече от две жалки престъпления, които на практика можеш да признаеш веднага и да си вървиш вкъщи, да чакаш призовката за глобата да тупне през отвора за писмата, да я платиш, без госпожата да научи, да се върнеш утре на работа, да кажеш на момичетата през кафе паузата, че сме се объркали, и да си продължиш живота.
Себастиан замълча, за да му даде възможност да помисли. Беше застанал зад Силас и въпреки че не виждаше лицето му, му се струваше, че забелязва как грамадното тяло се напряга, докато Силас се мъчеше да реши какво да прави, дали Себастиан блъфира и ако е така, с каква цел. Той се завъртя леко и погледна към Мете, която решително поклати глава, стоя мълчаливо сякаш цяла минута и накрая си пое дълбоко въздух и отчаяно поклати глава. Себастиан погледна Ваня, която отвърна на погледа му и кимна почти незабележимо. Получаваше се.
— Добре — промълви Силас. — Уговорих си час с…
— Не, не, не — прекъсна го Себастиан и едва успя да свали невероятно самодоволната усмивка от лицето си, когато отново влезе в полезрението на Силас. — Не как, не ми дреме как. Искам да знам защо.
Себастиан седна и насочи към Силас цялото си внимание. Отчасти защото мъжът за първи път щеше да каже нещо наистина интересно, отчасти защото щеше да добие представа с що за извършител си имат работа. Безценна информация за бъдещи по-подробни разпити.
— Иначе… не се получава съвсем.
— Сексът ли?
Силас кимна и сведе очи.
— Защо не?
— Не знам… имам нужда… да се почувствам… не знам, все едно съм само аз. Че само аз… го мога. Не ми пука за никой друг. — Той погледна Себастиан в очите, търсеше разбиране, не толкова точните думи. — Само… знаете… чукане. Яко.
— Защо покриваш лицето й?
— Тя е курва… Не искам да виждам, че чукам курва.
Вратата зад тях се отвори и Торкел се върна в стаята с найлонов плик в ръка. Себастиан въздъхна тежко — невероятно неподходящ момент, но беше твърде късно да моли Торкел да почака. Силас се поизправи на стола и моментът за откровения отмина. Себастиан освободи стола до масата и забеляза, че Торкел изглежда по-доволен, отколкото на излизане. Каквото и да беше научил навън, явно бяха добри новини.
— Претърсихме дома ви — започна Торкел, докато сядаше.
Силас скочи от стола. Торкел веднага застана нащрек, Ваня също. Силас беше огромен. Наистина огромен. Мете решително го хвана за ръката.
— Силас…
— Жена ми е вкъщи — изръмжа той през стиснати зъби.
— С четвъртото ви дете, знаем — изрече Ваня спокойно. — Сядайте.
Силас остана прав, взираше се в тях с омраза, дишаше тежко. После се откопчи от ръката на Мете и седна, облегна се, скръсти ръце над огромния си гръден кош.
— Какво й казахте? — попита.
— Казахме, че се налага да претърсим къщата ви — отвърна Торкел делово.
— Казахте ли й защо? Този разправяше, че никой няма да научи — посочи той Себастиан и Торкел изгледа Ваня въпросително.
Какво е ставало, докато го е нямало? Ваня само сви рамене леко и Торкел отново се обърна към Силас:
— Не, но знаете ли какво открихме в кабинета ви?
Торкел вдигна торбата, която носеше, и започна да вади съдържанието й върху масата. В отделни пликове за доказателства бяха поставени няколко кутии с таблетки, по сто във всяка. Метаксон 10. Още пликове — други кутии, други имена. Няколко шишенца с течно съдържание. Накрая на масата се получи малка аптека. ААС, всичките. Стероиди.
— Не са мои.
— И тези ли? — попита Торкел и показа няколко спринцовки.
Ваня ги позна. Същия вид като намерената след нападението над Клара Валгрен. Определено щяха да го задържат, нямаше съмнение. Въпреки че той пак клатеше енергично глава.
— Един приятел ме помоли да му ги пазя за малко.
— Как се казва приятелят?
— Няма да ви кажа.
Не толкова агресивно, не толкова самоуверено. Себастиан виждаше човек, който е осъзнал, че играта е загубена.
Дали сам използваше препаратите?
