Вероятно. Никак не беше необичайно мъже да имат сексуални фантазии за власт и доминация. Ако той имаше проблеми с връзката, с потентността, което не е рядкост, когато взимаш стероиди, и страдаше от растящо чувство, че губи контрол над живота си, можеше да е решил да изживее фантазиите си. Себастиан обаче не оставаше с впечатлението, че Силас е човек, който би направил следващата стъпка. Изглежда, намираше излаз за нуждите си при Стела. От краткия им разговор Себастиан разбра, че у него има чувство на срам от това, усещане, че върши нещо нередно. Да сториш същото на някоя непозната жена в безсъзнание… Вярно, злоупотребата със стероиди често водеше до насилие, но нищо в нападенията не говореше за неконтролируем гняв, ярост, която да е взела превес. Напротив, бяха изпълнени изключително клинично.
Той не вярваше, че мъжът пред него е извършителят, когото търсеха.
Почти се надяваше да не е той.
Отчасти защото обичаше да е прав, но най-вече защото веднага щом разрешаха случая, Ваня нямаше да има причина да се среща повече с него. Ако не работеха заедно, тя щеше да се погрижи да не го вижда изобщо. Той никога повече нямаше да бъде част от „Риксмурд“, тъй че това беше последният му шанс, а той не беше готов.
Върховна проява на егоизма му беше, че се надяваше по улиците все още да обикаля агресивен изнасилвач.
Аксел Вебер научи доста неща на шестнайсети октомври.
Но за много други нямаше представа.
Например все още не знаеше какво е Ab ovo, ако изобщо беше нещо. Причината да пита Ингрид Дрюбер, беше, че думата му попадна заедно с нейното име в някакъв отдавна изоставен блог. Нямаше представа кой е бил блогърът, а и пишеше единствено, че Ингрид е водела Ab ovo и че можело да се прочете повече за него
Той разпита колегите в редакцията, които повече разбираха от техника от него — а това на практика бяха всички освен може би Хариет — дали някой може да му помогне някак да възстанови документа, но получи отрицателен отговор. От айти отдела казаха, че може би ще успеят да го намерят, но зависело. Не обясниха от какво точно и Аксел се досети, че няма да го поставят на първите места в списъка със задачите си.
Той знаеше, че Ab ovo на латински означава „от яйцето“ или нещо подобно и е свързано по някакъв начин с поезия, с Омир и Хубавата Елена, но това не му помагаше особено.
Знаеше още, след като прекара няколко часа на компютъра и прегледа почти всички новини от Упсала в месеците през 2010-а, преди Ребека да му изпрати писмото, че бременна жена била открита кървяща пред спешното отделение на Университетската болница в нощта на двайсет и трети юни. Жената, Линда Форш, и нероденото й дете, починали по-късно същата сутрин. Провело се полицейско разследване, но стигнали до извода, че няма извършено престъпление във връзка със смъртта на жената и детето. Това беше единственото събитие от въпросните месеци, в което той реши да се поразрови.
Когато няколко часа по-късно излезе от редакцията, не знаеше, че Деря Нешат, жената, с която се беше запознал на петдесетия рожден ден на брат си и която дойде в дома му и през смях игра флипери няколко часа, в този момент взима телефона си, набира номера на „Експресен“ и моли да я свържат с Аксел Вебер.
Отговориха й от телефонната централа.
— Телефонът на Аксел Вебер. Кайса Крунберг.
Деря се представи и поиска да говори с Аксел, но Кайса й каза, че току-що е излязъл от редакцията. Да му предаде ли съобщение?
— Не, няма нужда, пак ще се обадя — отговори Деря по навик и след кратка размяна на любезности затвори.
Веднага съжали. Нищо не й пречеше да остави съобщение, да каже, че иска пак да се видят, или още по-добре — да помоли за мобилния му телефон. За момент се поколеба дали пак да не звънне, но щеше да изглежда странно. Утре. Реши да се обади утре. Тогава нямаше да се предаде толкова лесно. Усещаш почти нетърпение — веднъж като се реши да направи следващата крачка, инстинктът й подсказваше, че с Аксел Вебер може да излезе нещо хубаво.
Вебер нямаше представа, че за малко се размина с жената, с която, ако беше провел телефонния разговор, щеше да изживее живота си, докато се качваше в колата в гаража под небостъргача на „ДН“, завиваше към Кунгсхолмен и поемаше на север.
Това, което знаеше, беше, че няма търпение да тръгне. Пътуванията винаги го отпускаха. Още имаше доста сидита в мястото между седалките и сега хвърли бърз поглед към малката колекция. Отвсякъде лъхаше на бял мъж на средна възраст — „Ролинг Стоунс“, Брус Спрингстийн, Нийл Йънг, Джон Фогърти, Улф Лундел. Но не му пукаше, това беше той. Избра един диск и го пусна. Улф Лундел, албумът от 1998-а. Първите тонове на „Ако беше моя“ прозвучаха от тонколоните и той засили звука и запя.
