Гледаше си интереса, доколкото можеше. Оставаше му само да се сдържа, да й дава каквото иска, от каквото се нуждае. Торкел умееше да се справя с Русмари. Вярно, можеше да се дразни, че точно тя се докопа до тази работа, и то по такъв начин, но нямаше полза да се ядосват за неща, които не можеш да промениш; а и като цяло Торкел донякъде я съжаляваше. Всичките й деяния се кореняха в ниското самочувствие. Тя не беше добра в работата си и го съзнаваше. Можеше само да е благодарен, че беше твърде некадърна да се включва в политическите игрички, за да се превърне в реална заплаха. Днес обаче не можеше да не се раздразни, когато тя накара Урсула да опише стъпка по стъпка всички технически доказателства.
Преди няколко седмици, преди Упсала, преди Ане-Ли, когато той и Лисе-Лоте си легнаха, той сподели с нея идеята да се оттегли.
Не да се пенсионира, но да отстъпи една-две крачки.
Да се занимава с нещо друго.
Нещо не толкова изискващо, с твърдо работно време и по-малко пътувания.
Да има повече време за нея, за двама им. Той беше убеден, че кариерата му силно бе допринесла за двата му развода. Не искаше да загуби и Лисе-Лоте.
Тя му каза, че е много мило от негова страна, но го помоли да помисли внимателно дали наистина това иска. Бившият й съпруг бил внесъл големи промени в живота си, нагодил се към това, което си мислел, че тя иска, че ще е най-добро за тях. Накрая изгубил себе си, отказал се от твърде много неща и си втълпил, че вината е нейна.
Торкел обаче не можеше да загърби тази мисъл.
Напускането на „Риксмурд“ не беше непременно лоша идея.
Работата все още беше вълнуваща, интересна и си заслужаваше, но вече не беше толкова важна за него, а и той беше прекарал ужасно много години на едно място; ако искаше да намери нещо ново, нещо различно, беше крайно време. Нямаше да го направи заради нея, не само заради нея, а за двама им. Лисе-Лоте беше отворила нова врата пред него, беше му дала шанс за нов живот, на който, в интерес на истината, дори не смееше да се надява. Защо да не промени още нещо, да промени всичко? Наистина да започне отначало в опит да изгради нещо дълготрайно.
Но това беше тогава. Преди Ане-Ли — поне в неговите очи — така открито да отправи предизвикателство към него; и той беше сигурен, че пряката му началничка я подкрепя. Сега, тази вечер в Стаята, идеята да се оттегли, остана далеч назад. Вече нямаше абсолютно никакво намерение да напуска. Не и докато съществуваше възможност Ане-Ли Уландер да заеме поста му в мига, в който му видеха гърба.
Урсула завърши описанието си на техническите доказателства: чувалите, спринцовката, приспивателното, отпечатъците от обувка, ДНК, метода на действие — всичко, с което разполагаха, но нищо ново. Което явно не задоволи Русмари. Тя изгледа всички разочаровано и накрая се обърна към Торкел:
— И какво ще правите сега? Как ще продължите?
Той си прочисти гърлото; надяваше се гласът му да прозвучи професионално обективен, когато отговори. Непрекъснато я държеше в течение. Тя знаеше какво правят. Може би любителят на теории на конспирациите в него се беше пробудил, но имаше чувството, че тя иска да го чуе как го изрича на глас, за да се увери, че не са свършили кой знае какво.
— Призовахме с нас да се свържат всички свидетели, които може да са били около определените места във въпросните часове, проверихме още веднъж всичко, което се получи първия път, ходихме от врата на врата в кварталите. Дотук това не даде резултат.
— Ами онзи Силас?
Отново нещо, което би трябвало да знае. Стига да е прочела докладите, които Торкел й пращаше, което, естествено, не беше сигурно. Или просто отново искаше да го чуе как описва поредния провал.
— Напълно изключен. Неговото ДНК съвпадна със следи от побой отпреди няколко месеца, но нищо повече.
— Затова е задържан за купуване на секс, тежка безотговорност на пътя, дребни нарушения на закона за наркотиците и тежък побой — обади се Ваня и на Торкел му се стори, че го прави от солидарност с него, с екипа, за да покаже напредъка им, макар и да не бяха постигнали основната цел.
— Но не и за изнасилванията и убийството на Ребека Алм — отбеляза Русмари.
— Не, той е задържан за купуване на секс, тежка безотговорност на пътя, дребни нарушения на закона за наркотиците и тежък побой — повтори Ваня и в последвалата тишина човек ясно можеше да си представи продължението: „Нещо май бавно схващаш?“.
— Извини ме, вярно е, че аз не съм истински полицай — намеси се Себастиан с многозначителен поглед към Русмари, — но не мислиш ли, че щяхме да ти кажем, ако го бяхме арестували за изнасилвания и убийство? — Той й отправи усмивка, която успя да е едновременно обезоръжаваща и чаровна и такава, сякаш се обръща към кръгъл идиот. — Ако беше така, случаят щеше да е решен и ти можеше да вършиш онова, в което си най-добра — да се подмазваш на шефа и да се стараеш всички на пресконференцията да те снимат откъм по-хубавия ти профил, а ние в момента можехме да се намираме някъде, където няма бавно, бавно да губим жажда за живот.
