Чувах виковете на мис Перигрин. Ема вдигна една от пушките на пазачите и я изпразни в Каул. Не беше далеч от нас, а тя стреляше добре. Сигурно го уцели, но Каул дори не трепна. Вместо да падне, той направи съвсем противоположното — започна да расте. Нарастваше бързо и само за няколко минути се удвои на височина и ширина. От устните му излетя животински вик, докато кожата му се цепеше и затваряше, цепеше и затваряше. Скоро се превърна в истинска кула от розова плът и разкъсани дрехи, гигантските му очи излъчваха електричносиня светлина, откраднатата душа най-сетне бе запълнила празнината, която бе държал в себе си толкова дълго. Най-страшното преобразяване бе с ръцете му. Бяха станали огромни чепати ръчища, дебели и закривени като корени на дървета, с по десет пръста на всяка.
Ема и мис Перигрин се опитаха да ме издърпат към вратата, но Каул закрачи към нас. Излезе, трополейки с огромните си крака, от басейна и изрева оглушително:
— АЛМА, ВЪРНИ СЕ ТУК!
И вдигна ужасните си ръце. Някаква невидима сила откъсна Ема и мис Перигрин от мен. Те полетяха във въздуха и увиснаха там, на десетина крачки над земята, докато Каул не събра отново длани. В същия миг, като изпуснати топки, те тупнаха на пода.
— ЩЕ ТЕ СТРИЯ МЕЖДУ ЗЪБИТЕ СИ! — изрева Каул и закрачи през пещерата към тях, а всяка негова стъпка кънтеше като земетресение.
Вероятно благодарение на адреналина зрението ми започна да се възвръща. Не можех да си представя по-жестока смърт от тази — да лежа безпомощно и да гледам как разкъсват жените, които обичах. Внезапно до ушите ми отново долетя кучешки лай и това ме наведе на още една мисъл — че ще трябва да гледам как умират и приятелите ми.
Ема и мис Перигрин побягнаха. Нямаха избор. Беше не мислимо да се върнат за мен.
От коридора взеха да прииждат нови участници. Деца и имбрини, смесени в обща маса. Там бяха и Шарън, и майсторите на бесилки. Вероятно Адисън ги бе довел тук, защото от устата му се поклащаше разпален фенер.
Нямаха представа срещу какво се изправят. Искаше ми се да ги предупредя — „Не се опитвайте да се биете, просто бягайте“, — но те нямаше да ме чуят. Видяха гигантското чудовище и хвърлиха всичко срещу него. Майсторите метнаха чуковете си. Бронуин запокити огромен скален къс, който мъкнеше със себе си. Някои от децата имаха пушки, които бяха взели от гадините, и сега откриха огън по Каул. Имбрините се преобразиха в птици и се насъбраха около главата му, опитвайки се да я изкълват.
Но всичко това не оказа почти никакъв ефект върху него. Куршумите отскачаха. Той отби летящата канара. Улови чуковете с гигантските си зъби и ги изплю. Роякът имбрини само го подразни. Каул разпери огромните си ръце, от които продължаваха да висят повлекла, и бавно събра длани. Още в същия миг имбрините около главата му се разхвърчаха във всички посоки, а чудатите се затъркаляха и блъснаха в стените.
Каул продължаваше да меси с дланите си, сякаш мачкаше хартия. Имбрините и чудатите се вдигнаха над земята, в общ вихър от ръце, крака и криле. Аз единствен бях оставен на мира (с изключение на Бентам — но къде бе той?). Опитах се да стана, да направя нещо, но силите ми стигаха само да повдигна глава. Божичко, сега ще бъдат размазани в стените, помислих си аз, докато ужасените им писъци ечаха в пещерата, а след секунда кръвта им ще опръска всичко наоколо като сок на разпукан плод. Но в този миг Каул дръпна едната си ръка и я размаха пред лицето си, сякаш искаше да прогони нещо.
Бяха пчели. Рояк от пчелите на Хю бе долетял от тунелите и сега те жилеха Каул по очите и от устата му се изтръгна болезнен стон. Имбрините и чудатите изпопадаха на земята, топката, която бяха образували във въздуха, се разпадна и телата им се изтърколиха в различни посоки. Слава богу, не бяха смачкани.
Все още в птича форма, мис Перигрин дърпаше хората да се изправят и ги подканяше да тичат към изхода. „Бягайте, бягайте, побързайте!“
А след това отлетя към Каул. Беше се справил с пчелите и отново разперваше ръце, готов да събере всички и да ги размаже в стените. Преди да успее, мис Перигрин се спусна, пикирайки върху него, и ноктите ѝ оставиха дълбоки бразди по лицето му. Той се завъртя, замахна и я удари. Тя отхвърча към стената, отскочи и тупна на земята, където остана да лежи неподвижно.
Ала докато се извърне наново към останалите, те бяха избягали в коридора. Каул протегна ръка към тях, с обърната напред длан, затвори пръсти и сви ръката към себе си. Изглежда, децата бяха твърде далеч, извън телекинетичния му обхват. Каул нададе гневен вик и се втурна след тях, но трябваше да се наведе и да запълзи през отвора — толкова грамадно бе станало туловището му.
И тогава най-сетне видях Бентам. Беше се скрил в канала с вода и сега се подаваше от него, целият мокър и все пак невредим. Наведе се с гръб към мен и се зае да върши нещо там, но не можех да видя какво.
