— Всяко нещо с времето си — повтори Бентам. — Зная, че е трудно, но трябва да бъдете търпеливи. Нещата са твърде много, за да ги чуете наведнъж, а и в това окаяно състояние. — Той протегна ръка към нас. — Вижте. Вие треперите.
— Добре — склоних. — Да пием чай.
— Чудесно! — възкликна Бентам. Той тропна два пъти с бастунчето. — ПТ, да вървим!
Мечката изсумтя в знак на съгласие, изправи се на задните си крака и тръгна — поклащайки се като някой дебеланко — към мястото, където стоеше Бентам. Когато го доближи, животното се наведе и го взе в прегръдките си, понесе го като бебе, с една лапа под гърба му, а друга — под краката.
— Зная, че това е необичаен начин за пътуване — заговори Бентам през косматото рамо на ПТ, — но аз се изморявам лесно. — Той посочи напред с бастунчето. — ПТ, към библиотеката!
Двамата с Ема изпратихме с изумени погледи отдалечаващия се Бентам.
„Такива неща не се виждат всеки ден“ — помислих си. Което важеше не само за последната сцена.
— ПТ, спри! — нареди Бентам.
Мечката спря. Бентам ни помаха.
— Идвате ли?
Все още ги гледахме облещени.
— Извинете — промърмори Ема и забързахме след тях.
Поехме през лабиринт от коридори и стаи след Бентам и неговата мечка.
— Тази мечка чудата ли е? — попитах.
— Да, тя е страхомечка — каза Бентам и потупа животното по рамото. — Предпочитани спътници на имбрините в Русия и Финландия. Укротяването на страхомечки е старо и уважавано изкуство сред чудатите там. Тези животни са достатъчно силни, за да прогонват гладни, и същевременно са грижовни към децата, по-топли са от електрическо одеяло в зимна нощ, от тях стават безстрашни телохранители, както е в този случай… ПТ, наляво!
Докато Бентам разсъждаваше над достойнствата на страхомечките, стигнахме малко преддверие. Под стъклен похлупак в средата на помещението имаше три дами и извисяваща се над тях гигантска и зла на вид мечка. Дъхът ми секна за миг, преди да осъзная, че те стоят неподвижно и са поредните екземпляри от колекцията на Бентам.
— Това са мис Уаксуинг, мис Гребе и мис Трупнал — представи ги Бентам, — и тяхната мечка Алекси.
При повторен поглед установих, че всъщност мечката е надвесена над имбрините в защитна поза. Дамите се бяха разположили спокойно под тази сигурна закрила, тази грамада от мускули и козина, изправена на задните си крака и с протегната в предупредителен жест лапа — към някой незнаен противник. Другата лапа бе положена с обич върху рамото на една от имбрините, чиито пръсти бяха сплетени с дългите нокти, сякаш за да демонстрират властта ѝ над това страховито създание.
— Алекси е прачичо на ПТ — обясни Бентам. — ПТ, кажи здрасти на своя прачичо!
ПТ изсумтя.
— Да можеше само да правиш същото и ти с гладните — прошепна ми Ема.
— Колко време отнема да се обучи една такава мечка? — попитах.
— Години — отвърна мистър Бентам. — Страхомечките по при рода са много независими и своенравни.
Ема завъртя очи.
— И Алекси ли е направен от восък? — попита тя Бентам.
— О не, той е препариран.
Изглежда, неохотата на Бентам да препарира чудати не се разпространяваше върху животинските видове. Ако Адисън бе тук, предполагам, че щеше да избухне в гневни възклицания.
Потреперих. Ема прокара топла ръка по гърба ми. Бентам забеляза жеста ѝ и заговори:
— Трябва да ме извините. Толкова рядко имам гости тук, че не можах да се сдържа да не се похваля с колекцията си. А сега да продължим към обещания чай!
Бентам посочи с бастунчето и ПТ отново затропа напред. Ние ги последвахме през помещенията с прашни музейни експонати към друга част на къщата. Това без съмнение бе дом на доста заможен човек — имаше мраморни колони, официална гостна с копринени тапети на стените и поне десетина стола, както и странични крила, чието единствено предназначение бе там да бъдат изложени още подбрани с вкус мебели и украси. Но във всяка стая, освен всичко останало, имаше и по няколко образци от колекцията на Бентам.
— Испания, петнайсети век — обясни той, сочейки една лъщяща броня, изправена в коридора. — Накарах да ми я изработят по поръчка. Пасва ми като ръкавица.
Най-сетне стигнахме библиотеката — най-красивата, която някога съм виждал. Бентам нареди на ПТ да го остави на пода, изтърси козината от сакото си и ни въведе вътре. Помещението бе с височина поне три етажа и лавици, които достигаха толкова високо, че ми се зави свят да гледам нагоре. Редици от стълбища, мостчета и подвижни стълби осигуряваха достъп до всяко кътче.
— Признавам, че не съм прочел всичките — рече Бентам, — но работя по въпроса.
Той ни насочи към няколко дивана, подредени около разпалена камина, чиято приятна топлина изпълваше стаята. Край огъня вече ни очакваха Шарън и Ним.
— И ще ме обвиняват, че не можело да ми се има доверие! — подигра ни се Шарън, но преди да продължи с обвиненията, Бентам му даде знак да мълчи и да ни донесе одеяла. Очевидно бяхме под закрилата на господаря на дома и острият език на лодкаря трябваше да потърпи.
